Галъп: Всеки втори по света би се сражавал за страната си при война

Всеки втори по света заявява, че ако има война, в която е включена държавата му, би се сражавал за страната си. В същото време обаче една трета не биха носили оръжие, а останалите не са сигурни. Това показват резултати от ново проучване на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“, проведено в 45 държави по света и представително за повече от половината от световното население.

Социолозите констатират, че заявената готовност за участие в битка за защита на собствената страна е намаляла след избухването на няколкото конфликти в различни точки от земното кълбо през последните години. За сравнение, през 2014 година, след анексирането на Крим от Руската федерация, нагласите по същия въпрос показаха, че 61% от населението в глобален мащаб е готово да се бие за страната си при 27%, които изразяват противоположното мнение.

Източник: Галъп Интернешънъл

Геополитическо разделение

В световен мащаб сега се наблюдава ясно разделението между глобалния Юг/Изток и глобалния Север/Запад. Докато гражданите на ЕС (32% там заявяват, че биха се били), САЩ (41%) и Канада (34%) са в много по-малка степен готови да се включат в сражение, ако страната им е във война, то хората в Западна Азия (77%), Близкия Изток (73%), където напрежението в момента също е високо, както и в Индия (76%), са в много по-голяма степен готови да се сражават за страната си.

Изключенията в Европа – където хората заявяват по-голяма готовност да се бият за страната си при война – са в държавите, които са извън ЕС, където процентът е около 60 на сто.

Източник: Галъп Интернешънъл

Що се отнася до конкретни страни, най-голяма готовност за участие в бой за страната си (отговори „да“) изразяват хората в Армения (96%), Саудитска Арабия (94%), Азербайджан (88%), Пакистан (86%) и Грузия (83%).

Най-малко склонни да се бият за своята държава при война са хората в Италия (78% отговори „не“), Австрия (62% „не“), Германия (57% „не“), Нигерия (54% „не“) и Испания (53% „не“).

В Русия 32% (намалят от 59% преди десет години) казват, че са готови да отидат на война за страната си, 20% не са, а значителен дял от 48% отговарят „не знам“. Но трябва да се отбележи, че това е въпрос, зададен в страна, където противопоставянето на войната в момента е на практика престъпление.

В Украйна хората са по-склонни лично да защитят страната си (62%) – без промяна през последното десетилетие. Но и там 33% заявяват, че не биха участвали в сражения за страната си. В момента мирните преговори там в момента на практика са забранени със закон.

„Технологическият напредък винаги е бил ключов фактор за войната, но в исторически план като фактор не бива да се пропуска и мотивацията. Западните елити може да са склонни да адресират проблеми чрез подкрепа на военни решения, но западните граждани са два пъти по-малко склонни да носят оръжие, в сравнение с гражданите в останалите държави от света“, коментира Кънчо Стойчев, президент на Световната Асоциация „Галъп интернешънъл“. Според него наративът в Г-7 плюс държавите от ЕС, че войната в Украйна е също и тяхна война, изглежда не е в корелация с желанието на гражданите на тези държави за воюване.

Отношението на българите

30% у нас казват, че биха се били за страната ни, ако има война, в която е включена, 42% не биха, а останалите от запитаните у нас се колебаят и не знаят как да отговарят.

Българите като че са по-близо в нагласите си до западните европейски държави, отколкото до източните – както и преди десет години.

През 2014 г. у нас 25% са отговорили, че биха се били, ако страната ни участва във война, а 47% декларират, че не биха.