Две трети от европейците искат ЕС да играе по-важна роля в защитата и сигурността

66% от европейските граждани искат Европейският съюз да поеме по-важна роля в защитата от глобални кризи и рискове за сигурността. Това са изводи от проучване на Евробарометър за Европарламента от зимата на 2025 г., проведено между 9 януари и 4 февруари с над 26 хил. граждани във всички 27 държави членки на ЕС. Анкетата е направена под формата на интервюта лице в лице, допълнени с видео интервютата в Чехия, Дания, Финландия, Малта, Холандия и Швеция, съобщиха от пресслужбата на представителството на Европейския парламент у нас.

По-младите респонденти в проучването настояват за по-силна роля на ЕС. На национално равнище резултатите варират от 87% в Швеция до 47% в Румъния и 44% в Полша, като българските резултати са близо до средното ниво – 62%, заедно с тези на Хърватия (63%), Италия (63%), Унгария (63), Словакия (63%) и Франция (61%).

Почти три четвърти от гражданите на ЕС (74%) смятат, че страната им е получила ползи от членството си в ЕС. Това е най-високият резултат, регистриран някога в проучване на Евробарометър за този въпрос, откакто е зададен за първи път през 1983 г.

Българският показател за ползите от членството в Евросъюза, въпреки че е най-ниският за ЕС – 61%, демонстрира покачване от 8 процентни пункта спрямо предишното проучване от юни-юли 2024 г. По този показател нашата страна е в една група с Франция, Гърция, Чехия и Австрия, всяка от тях с по 65%. Във връзка с настоящия контекст респондентите посочват приноса на ЕС за поддържането на мира и укрепването на сигурността (35%) като основната причина, поради която членството в Съюза се счита за полезно.

За 54% от българските анкетирани като най-голяма полза се открояват възможностите за работа, които предоставя ЕС, докато поддържането на мира и укрепването на сигурността и подобряването на сътрудничеството между държавите членки остават на второ място, като всеки показател е с 29%.

Едновременно с това сред гражданите на ЕС съществува широк консенсус, че държавите членки на ЕС трябва да бъдат по-обединени, за да могат да се справят с настоящите глобални предизвикателства (89%), и че Европейският съюз се нуждае от повече средства за справяне с предстоящите предизвикателства (76%).

Данните за България са близки до средните за ЕС – 84% от анкетираните смятат, че Европа трябва да има единен подход и 73% смятат, че са необходими повече средства за справяне с предстоящите предизвикателства.

Гражданите очакват ЕС да укрепи сигурността и отбраната и да повиши конкурентоспособността. В бързо променящата се геополитическа среда отбраната и сигурността (36%), както и конкурентоспособността, икономиката и промишлеността (32%) се определят като областите, върху които ЕС следва да се съсредоточи най-много, за да утвърди позицията си в света. Това са и темите, които бяха приоритетни по време на заседанието на Европейския съвет миналата седмица, като председателят на Европейския парламент призова за по-бързи действия и по-смели амбиции.

Председателят на ЕП Роберта Мецола заяви: „Две трети от европейците искат ЕС да играе по-голяма роля при тяхната защита. Това е ясен призив за действие, на който ние ще отговорим. Европа трябва да бъде по-силна, за да могат нашите граждани да се чувстват по-сигурни. Европейският парламент ще гарантира, че всяко представено предложение е достатъчно смело и амбициозно, за да отговори на сериозното ниво на заплаха, пред което е изправена Европа. Европа трябва да ускори усилията си днес или рискува да бъде поразена утре.“

Докато резултатите от проучването по отношение на отбраната и сигурността остават стабилни в сравнение с февруари-март 2024 г., резултатите по отношение на конкурентоспособността, икономиката и промишлеността се увеличават с 5 пр. пункта.

В България анкетираните също са посочили конкурентоспособността, икономиката и промишлеността (35%) като най-ключова тема, към която ЕС трябва да насочи вниманието си, за да утвърди позицията си на водеща сила в света.

Делът на българските респонденти, които са посочили отбраната и сигурността (26%) като приоритет, остава на пето място, като преди този показател са поставени енергийната зависимост, ресурсите и инфраструктурата (34%), демографията, миграцията и застаряването на населението (28%), както и продоволствената сигурност и селското стопанство (28%).

Икономическите въпроси и въпросите, свързани със сигурността, също са на преден план, когато става въпрос за темите, които гражданите искат Европейският парламент да разгледа приоритетно. Четирима от всеки десет европейци споменават като приоритетни инфлацията, покачващите се цени и разходите за живот (43%), следвани от отбраната и сигурността на ЕС (31%), борбата срещу бедността и социалното изключване (31%), подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (29%).

Българските респонденти отразяват сходно мнение, като резултатите сочат, че от първостепенно значение за тях са въпросите, свързани с инфлацията, покачващите се цени и разходите за живот (53%), следвани от подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (42%), както и борбата срещу бедността и социалното изключване (40%), докато отбраната и сигурността на ЕС остава на пето място с 20%.

Инфлацията, нарастващите цени и разходите за живот са основен приоритет за всички възрастови групи и с най-високи резултати, отчетени в Португалия (57%), Франция (56%), Словакия (56%), Хърватия (54%), Естония (54%) и България (53%).

Както показва и предишното проучване на ЕП, инфлацията и разходите за живот вече са изиграли важна роля като движеща сила на последните европейски избори и икономическата ситуация продължава да бъде основна грижа за много европейци. Една трета (33%) от анкетираните очакват жизненият им стандарт да намалее през следващите пет години, което е със 7 пр. пункта повече, отколкото през юни-юли 2024 г. Такъв е случаят с 53% от респондентите във Франция, при които увеличението е с 8 пр. пункта и 47% от германците – с 15 пр. пункта повече.

Българските респонденти са по-оптимистично настроени, като само 25% смятат, че жизненият им стандарт ще намалее през следващите пет години.

Мирът и демокрацията остават основни ценности на ЕС, констатират в Евробарометър. По отношение на ценностите, които гражданите искат Европейският парламент да защитава, мирът (45%), демокрацията (32%) и защитата на правата на човека в ЕС и по света (22%) са на първо място. Резултатите по този въпрос остават стабилни.

За анкетираните българи от първостепенно значение са мирът (50%), свободата на движение (34%), върховенството на правото (24%) и демокрацията (23%).

Две трети от гражданите подкрепят по-силна роля на ЕП. Както показват историческите тенденции, в моменти на криза гражданите се обръщат към ЕС за решителни действия и решения. Когато Евросъюзът се възприема като обединен и постигащ резултати, показателите за подкрепа са високи, какъвто е случаят понастоящем. 50% от респондентите определят имиджа на ЕС като положителен.

През последното десетилетие такова положително възприятие е било отчетено по-високо само веднъж (52%) през пролетта на 2022 г. след руското нашествие в Украйна. Положителният имидж на Европейския парламент остава стабилен на високо равнище (41%).

Дяловете на българските анкетирани с положителна представа за ЕС и ЕП са над средните нива за ЕС, съответно 54% и 49%. Няколко месеца след началото на законодателния мандат, над шест от всеки десет граждани (62%) биха искали Европейският парламент да играе по-важна роля – увеличение от 6 пр. пункта в сравнение с февруари-март 2024 г., няколко месеца преди изборите за Европейски парламент през юни 2024 г. По този въпрос показателят за България е сред най-ниските в ЕС (44%), следван от Дания (41%), Естония (39%) и Чехия (34%).