Има ли риск за Европа заради конфликта в Близкия изток?

Атаката срещу подземното ядрено съоръжение на Иран във Фордо с американските противобункерни бомби GBU-57 поставя редица сериозни въпроси за бъдещето на сигурността в региона и на глобално ниво. Това каза в коментар по Нова телевизия журналистът и анализатор към Атлантическия съвет на САЩ Руслан Трад, след като САЩ бомбардираха трите основни ядрени обекта на Иран, което е сериозна ескалация на конфликта в Близкия изток. Техеран заяви, че ще запази отворени всички възможности да се защити.

„Това е една от най-мощните бомби по принцип и най-мощната противобункерна бомба. Тежи над 13 тона и е проектирана да пробива сериозни подземни структури като тази във Фордо“, обясни Трад. По думите му оръжието досега е било тествано само в невоенни условия, а настоящият удар е първата известна реална употреба на този тип боеприпас.

Въпреки силата на атаката според Трад остава неясно дали тя е успяла да унищожи съоръжението. „Нямаме потвърждение по нито един канал – нито разузнавателен, нито официален, нито от място. Единственото, което виждаме, са кадри от около 13 километра разстояние и стълб от дим, което доказва, че нещо се е случило – но не и каква е реалната щета“.

Опасност от разпадане на режима 

Според Трад действията на САЩ могат да имат много по-дългосрочни и тревожни последици. „С тази операция се повдигат много въпроси, най-вече свързани с международната сигурност. Целият договор за неразпространение на ядрено оръжие е на ръба да пропадне“, посочи той.

Трад припомни, че иранската ядрена програма има дълбоки корени. „Тази идея не идва със свалянето на шаха през 1979 г., а още от 70-те години – с цел да осигури защита на страната. Ядреното оръжие се възприема като гаранция, че една държава няма да бъде нападната – както видяхме в случая с Украйна“.

Китай, Русия и Северна Корея – тройната опора на Иран

По думите на Трад иранската ядрена инфраструктура е изградена с помощта на Северна Корея, която има опит в подобни тайни и устойчиви съоръжения. „Руснаци и до днес имат свои инженери на терен в Иран. А китайски самолети продължават да кацат в Техеран, без да е ясно какво доставят. Може да е електроника, може да са компоненти за въоръжение. Китай е официален съюзник – те имат споразумение за отбранително сътрудничество, също като Русия“, заяви той.

Колко близо е Иран до ядрената бомба?

Според данни преди ударите на Иран са били нужни около три месеца, за да завърши своята програма. „Тук не става дума само за класическата ядрена бомба. Има и други типове оръжия – с ядрени носители и снаряди. Програмата е значително напреднала“, смята Трад.

Европа – далечна, но не и защитена

„Иран има изградена мрежа от съюзници, включително в Европа“, предупреди анализаторът. „Ако реши да отговори – не само с военни средства, но и с терористични действия, това ще има последствия за много региони“, каза той. Особено уязвим е транспортният коридор през Ормузкия проток. „Иран е стратегически разположен. Ако реши да удари енергийна инфраструктура – включително тази в Азербайджан, Европа ще усети ефекта веднага“, посочи анализаторът.

Макар че Европа не е пряко ангажирана в удара, тя не е извън обхвата на конфликта. „Британски и френски сили са подпомагали Израел. Има риск Европа да стане съпътстваща жертва, защото конфликтът вече излиза от своето корито. Имаме активен конфликт в Газа, проблеми в Сирия, Ливан, Иран. Това е поредица от свързани кризи“, посочи Трад.

Военният експерт от Съюза на офицерите от резерва „Атлантик” Ивайло Иванов смята, че има три варианта за отговор от страна на Иран. Първата е поразяване на американски бази в региона, втората - символичен отговор, третата - Техеран да пренебрегне удара с идеята, че на Тръмп ще му е трудно да обоснове допълнителни удари.

"Няма съмнение, че режимът на Хаменей не желае директен сблъсък със САЩ. Не знаем къде се намира обогатеният уран на Иран, може да не направят ядрена, а "мръсна бомба”. Без сухопътна операция няма как иранският режим да бъде сменен. Може обаче да се стигне до радикализация на режима”, коментира той по Нова тв.

Според бившия заместник-министър на отбраната и експерт по международна сигурност Румен Кънчев САЩ трябва да изяснят стратегическата си рамка по отношение на Иран - дали целят смяна на режима или само да възпрат ядрената програма.

"Ако САЩ поискат да сменят режима, тогава Китай и Русия ще вземат отношение, за да предотвратят това, тъй като имат сключени договори. Те могат да помогнат на Иран по много начини - например чрез разузнаване”, заяви Кънчев, според когото най-добрият сценарий е постепенна деескалация.

Иран изчерпва възможностите си за отговор, конфликтът върви към дипломатическа фаза

Според бившия зам.-външен министър Милен Керемедчиев в момента възможностите на Иран да отговори директно на Израел и САЩ значително намаляват. Причината е системната загуба на инфраструктура и оръжейни възможности. „Ако на 13 май за първите 3 часа бяха изстреляни над 150 ракети, то вчера – след удара на САЩ над ядрените обекти – Иран отговори само с 20 ракети“.  Това показва отслабване на ракетния капацитет на Техеран, посочи той.

Затварянето на Ормузкия проток – по-скоро пропаганден ход

Коментари предизвика и решението на иранския парламент, който препоръча на правителството да затвори Ормузкия пролив – ключова точка за световната енергийна търговия. Керемедчиев е скептичен. „Проливът не минава през териториалните води на Иран, а на Оман. Ако ирански кораби навлязат, това би означавало обявяване на война“, каза той.

Освен геополитическите рискове, на терен вече присъстват сериозни военни сили на Запада: "САЩ са разположили два самолетоносача, Великобритания – най-големия си – "Кралица Елизабет", каза анализаторът.

Иран би могъл да опита да удря танкери с ракети, но това би засегнало най-вече съюзника му Китай: „50% от доставките на петрол и 18% от газа за Китай минават оттам. А също и собственият износ“, коментира той.

Иранският натиск върху търговията през Ормуз би се усетил и в Европа, където доставки от региона придобиват все по-голяма важност след намаляването на руския газ и петрол: „18% от доставките на петрол и 15% от газа за ЕС минават през Ормузкия пролив, което не е малко“. Все пак Керемедчиев подчертава, че ЕС има алтернатива: „Европа може да се обърне към САЩ за втечнен газ и нефт, ако се наложи“.

Режимът в Иран под икономически и социален натиск

Вътрешната ситуация в Иран се влошава драматично, разказа Керемедчиев, позовавайки се на лични източници. „Мои приятели иранци ми казват, че в момента в страната е много тежко – хората теглят масово пари, магазините се изпразват, има страх и паника“. Той прогнозира евентуален социален взрив след края на военните действия: „Много е възможно да има сериозни протести и опит за смяна на режима“. Но предупреждава и за риска от дестабилизация: „Свалянето на режима не трябва да доведе до либийски или иракски сценарий. Едно е духовен водач, друго е армейски генерал с власт – това би комбинирало фундаментализъм с милитаризация“.

Прогноза: Иран ще бъде тласнат към преговори

Керемедчиев очаква дипломатически ходове: „Иран ще бъде принуден да започне разговори, защото виждаме намаляващи възможности за военен отговор“. Той уточни, че Иран може временно да разчита на своите прокси групи като хутите и милиции в Ирак, но директната конфронтация отслабва: „По-скоро Иран се тласка към преговори със сила, отколкото към трайни военни действия“.

Отговор на конфликта може да има и под формата на терористични атаки, предупреди Керемедчиев. „Ислямският фундаментализъм може да избухне навсякъде – дори видяхме атака срещу църква в Сирия. Спящите клетки могат да бъдат активирани“. Той апелира към повишено внимание у нас: „Израелски, еврейски и американски обекти в България могат да се окажат потенциални цели. Смятам, че МВР реагира адекватно“. Според него свикването на Консултативен съвет по национална сигурност би било разумна и навременна стъпка. 

Не мисля, че ни очаква нова световна война. Това мнение изказа пред БНР международният анализатор Мартин Табаков, доктор по политически науки от НБУ. "Иран няма този тип съюзници, които биха рискували собствения си интерес, за да подпомогнат режима на Иран, за да мащабира допълнително антагонизма на САЩ, насочен и към съюзници на Техеран“, каза той. По думите му включването на САЩ с офанзивни удари по Иран усложнява този конфликт.

Според него истинският отговор на Иран предстои. "За разлика от баражите досега, които на ежедневна база Иран изстрелваше срещу Израел, в случая става дума за сравнително сериозен пробив на израелския ракетен щит. Съмнявам се, че това е отговорът на Иран спрямо удара на САЩ по иранските ядрени съоръжения от тази нощ, защото изстреляните ирански балистични ракети са като количество както досега".  По думите на Мартин Табаков е нереалистично очакването Иран да седне сега на масата на преговорите.

"По-реалистично ми се струва Иран да инициира някаква форма на военен отговор, който може да бъде символичен - проформа изстрелване на ирански ракети спрямо американски база в региона, най-лесни за таргетиране са базите на САЩ в Ирак. Този опит за военен отговор ще бъде опит на Иран да възстанови позицията си в този конфликт. Но е възможно Иран да подходи по-амбициозно и да добави и призив към цялата шиитска общност в региона да се включат в този конфликт. Това може да стане, ако Иран се почувства притиснат до стената и аятолахът Хаменей издаде религиозна заповед, която да призове за форма на свещена война срещу американците. Ако се стигне до това, ще се усложнят контактните точки на този конфликт, защото досега той се развиваше казионно - между Израел и Иран“, посочи Табаков.

Иран със сигурност ще отговори. Тук се разиграват различни сценарии какъв би могъл да бъде ответният удар. Надделява мнението, че ще стане нещо, което видяхме през 2020 г.“, коментира по bTV арабистът Владимир Чуков.

„Тогава иранците са се обадили на Тръмп и са му казали, че те трябва да отговорят, но няма да убият никого. Тоест ще кажат точно къде ще падне ракетата и се оказа, че те паднаха в двора на най-голямата американска база в Ирак. Предполага се, че ще има сходен сценарий“, каза Чуков.

„Подмяната на лицето на режима е отделен въпрос. Това е големият нюанс. Това, което се разбра, че самият Али Хаменей е определил трима свои наследници. Хаменеи е 86-годишен и управлява Иран от 36 години“, коментира още арабистът.

По думите му очевидно става въпрос за борба за власт. Според него целта е „лицето на Иран“ оттук нататък да бъдат онези, които искат да правят сделка със САЩ.

Министър-председателят Росен Желязков свика днес в 11 часа работно съвещание във връзка със ситуацията в Близкия изток.