Търговската война така и не успя да промени икономиката на Китай

Пекин постоянно следи секторите, в които е зависим от водения от САЩ Запад, и работи за обезвреждане на точките на влияние на Вашингтон. Китай направи това като изгради местни индустрии, разработи алтернативни източници за оскъдни суровини и внимателно използва силните си страни в области, където видя шанс да поеме контрола.

В по-широк план Китай промени производствения си модел към компоненти, а не само към готови продукти – промяна, която вгради страната по-дълбоко в глобалните вериги за доставки, коментира Дини Макмеън, ръководител на пазарните проучвания в изследователската и консултантска фирма Trivium China.

„Си Дзинпин говори за това поне от 2019 г. – укрепване на глобалните вериги за доставки“, посочва Макмеън. По думите му сега „почти всяка произведена стока, която купувате, независимо откъде идва, е под влиянието на китайските вериги за доставки.“

Като намери начини за ефективен отпор срещу САЩ, Си многократно принуди Тръмп да заеме отбранителна позиция и в процеса утвърди Китай като равностоен съперник на Съединените щати, способен да се противопостави на дългогодишната световна суперсила в търговията, технологиите и все по-често геополитиката.

„САЩ имат много малка възможност да влияят на макроикономическата стратегия на Китай“, смята Оливър Мелтън, директор в консултантската фирма Rhodium Group. „Те имат различно идеологическо разбиране за това какво тласка растежа и икономическото развитие.“

Дали Пекин ще се придържа към настоящата си програма – да се стреми към производство и технологично господство на всяка цена – ще резонира далеч отвъд границите на Китай. Китайският растеж на вноса вече е в застой, а излишъкът на страната от стоки се е увеличил до над 1 трлн. долара. Китай отказа да отстъпи значителна част отпроизводството с по-ниска стойност на по-слабо развитите икономики, дори когато трупа опит в производството на автомобили, самолети, чипове и други стоки с по-висока стойност

Според Есвар Прасад, професор по търговска политика в Университета Корнел и бивш ръководител на отдела за Китай на Международния валутен фонд, резултатът е, че Китай задушава производството в други страни, независимо дали става въпрос за по-бедни икономики, които се опитват да подхранват местния си производствен сектор, или за развити икономики, изправени пред нарастваща конкурентна заплаха. Търговските бариери пред китайските стоки се увеличават, а собствената икономика на Китай е застрашена от дефлация, резултат от необузданото му производство.

„При липса на агресивни реформи за преструктуриране на икономиката, растежът на Китай ще се забави, докато търканията с търговските му партньори ще се увеличат“, казва Мелтън от Rhodium, който наскоро приключи пет години като финансов аташе на Министерството на финансите на САЩ в Пекин.

Когато Пекин публикува следващия си петгодишен план по-рано този месец, той ясно заяви, че няма особено намерение да се отклонява от път, който според него работи изключително добре. Китайските лидери отново подчертаха ангажимента си към технологична самодостатъчност, обещавайки да инвестират повече в модерно производство и да стимулират износа.

Ако не друго, търговската война научи Китай точно обратното на това, на което САЩ се надяваха. Вместо да подтикне Пекин да ребалансира икономиката, тя показа на Си колко е важно Китай да намали зависимостта си от САЩ в ключови области като полупроводниците и да разработи икономически оръжия, които му позволяват да отвърне на удара, като например контрола му върху редкоземните елементи, посочва Хенри Фарел, професор по международни отношения в Училището за напреднали международни изследвания „Джонс Хопкинс“.

Това изисква повече растеж, воден от индустрията, а не по-малко. Фарел твърди, че целта на Китай е да „максимизира свободата си да прави това, което иска, без Съединените щати да могат да определят съдбата му“.