Търговската война така и не успя да промени икономиката на Китай

Президентът Тръмп и китайският лидер Си Дзинпин отново се отдръпнаха от ръба. Но дори когато двете световни суперсили внасят известно успокоение в търговската битка, която заплашваше да дестабилизира световната икономика, в света се налага нова реалност – че Вашингтон най-накрая може да се откаже от дългогодишната си цел да накара Пекин да преструктурира икономиката си, пише The Wall Street Journal.

В продължение на години и чрез последователни администрации на САЩ, висши представители на Вашингтон се надяваха, че включването на Китай в световната търговска система ще отвори политическата система на страната. В десетилетията след присъединяването на Китай към Световната търговска организация през 2001 г. тези надежди за политическа либерализация до голяма степен бяха попарени. Чувството на разочарование само се засили, след като китайският лидер Си Дзинпин, който пое властта в края на 2012 г., затегна контрола си върху вътрешната политическа система и гражданското общество в по-широк смисъл.

Въпреки това мнозина от кръга от висши съветници на президента Тръмп се надяваха на икономическа либерализация в Китай. Служители на Белия дом говориха за използване на икономическата мощ на Америка, за да отклонят Китай от това, което смятаха за меркантилна търговска политика, която привилегирова износа, субсидира производството и кара собствените ѝ 1,4 млрд. души да не харчат.

Американските стратези си представяха, че митата ще намалят износа и ще насърчат Китай да намери нови източници на растеж у дома, вероятно чрез реформиране на здравната и социалната си система, за да позволи на потребителите да харчат повече и да спестяват по-малко. Според идеята, чрез оказване на натиск върху Пекин да увеличи потреблението, Китай ще започне да купува повече стоки от САЩ и останалия свят, търговският му излишък ще се свие и американските предприятия и фермери ще могат да се възползват от потребителски пазар с несравним потенциал.

Но макар че атаката на Тръмп с митата от първия му мандат доведе до обещания от страна на Китай да купува повече произведени в САЩ стоки, тя не постигна нито една от тези по-големи структурни цели. Администрацията на Байдън, макар и устно ангажирана с много от тези по-широки цели за икономическа либерализация, съсредоточи по-голямата част от усилията си в ограничаване на технологичните амбиции на Китай.

Този път високите мита на Тръмп не успяха да раздвижат Китай. За разлика от почти всеки друг търговски партньор, засегнат от митата, Пекин отвърна със собствени твърди контрамерки, използвайки контрола си върху редкоземните метали, за да нанесе удар върху американските компании, които разчитат на критичните минерали, като същевременно спря покупките на соя от САЩ в опит да накаже американския селскостопански сектор.

Подходът на Китай остави двете суперсили затънали в месеци на тактически игри, което доведе до драматични прояви на балансиране на ръба на кризата и до срещата в четвъртък между Тръмп и Си Цзинпин. Същевременно обаче не беше обърнато внимание на големите американски опасения относно икономическата структура на Китай.

„Търговските преговори с Китай този път са по-фокусирани върху стабилизирането на отношенията, отколкото върху развитието им чрез решаване на структурни въпроси, което изглежда е загубена кауза“, коментира Уенди Кътлър, бивш търговски преговарящ на САЩ, сега работещ в Института за политика на азиатското общество във Вашингтон.

Тъй като двете страни са затънали в преговори относно митата и критичните минерали, структурните въпроси са изцяло оставени настрана, добавя Кътлър. „Реалността е, че деескалацията се превърна в цел на търговските преговори с Китай, вместо откриването на нови хоризонти.“

Дори днес някои китайски представители признават, че потреблението на страната е твърде слабо и одобряват желанието за известно ребалансиране. Усилията обаче са били частични, възпрепятствани от идеологическа привързаност към индустриалното производство като извор на просперитет и предпазливост към болезнените реформи – в данъчното облагане, здравеопазването и социалното подпомагане – необходими за постигане на трайна промяна.

Когато Тръмп беше избран за първи път през 2016 г., САЩ възприеха по-агресивен подход, за да наложат решение на проблема, заплашвайки с търговска война, която се стреми отчасти да промени китайския модел. Но вместо да приеме западния подход, Пекин се възползва от напускането на Тръмп, за да стане по-неподатлив на натиск от Вашингтон.

(Продължава на следващата страница)