Светът на корпоративните сделки влиза в режим на мегасливания

Към ноември 2025 г. придобиванията на стойност над 10 млрд. долара бяха напът да достигнат нов връх, дори при спад на общия брой на сделките. Тенденцията за гигантски мащаби, задвижвана от изобилието от капитал и окуражените изпълнителни директори, подготвя почвата за нови индивидуални ценови рекорди, постигнати преди четвърт век от британския телекомуникационен титан Vodafone и някогашния интернет пионер America Online.

Първоначално бавното възстановяване на сливанията и придобиванията (M&A) набра скорост през 2025 г., след като хаотичните мита на американския президент Доналд Тръмп през април придобиха малко по-ясна форма. До края на ноември световната активност по сливания достигна около 4 трлн. долара, което е с над 40% повече, отколкото през същия период година по-рано, и най-много от върха след пандемията през 2021 г., според данни на LSEG, цитирани от Ройтерс.

Наддаването за Warner Bros Discovery постави началото на серията мегапридобивания, след като Paramount Skydance отправи 12-цифрена оферта за медийния конгломерат в началото на декември.

Железопътният оператор Union Pacific се съгласи да плати 88 млрд. долара, включително дълг, за конкурента Norfolk Southern, а разработчикът на видеоигри Electronic Arts бе купена от група частни инвеститори в сделка, която оцени компанията на 55 млрд. долара в най-голямото подобно изкупуване и сваляне от борсата в историята.

Триото от мегасделки беше придружено от множество други, отчасти благодарение на неуморния ръст на цените на акциите. Въпреки че осъществените общо около 44 хил. трансакции представляват най-ниския брой от 2016 г. насам, бяха разкрити 63 споразумения с 11-цифрени стойности, което е нов връх за първите 11 месеца на годината.

Уолстрийт очаква още много сделки. Мозъчен тръст от експерти по акции и кредити и анализатори от Morgan Stanley прогнозират „значително, многогодишно покачване на глобалните сливания и придобивания“. Те очакват рекорден обем на сделките от 7,8 трлн. долара през 2027 г.

Такъв оптимизъм е разбираем, но и малко прекален. Нестабилното лидерство на Тръмп представлява едновременно двигател и заплаха за всеки нов скок в корпоративната консолидация. Различните му регулаторни и разрушаващи доверието мерки проправят пътя за доверие в управителните съвети, а търговските войни и репресиите срещу имиграцията могат да ограничат икономическия растеж и да разтърсят инвеститорите.

Склонността на президента лично да се намесва в сделки, като например тази между U.S. Steel с Nippon Steel, също предизвиква колебания.

„Има стратегически императив да бъдем глобални, големи и диверсифицирани“, коментира през септември Дъг Питно, съизпълнителен директор на търговската и инвестиционна банка на JPMorgan. „Съществува и усещането, че има ограничен период от време за завършване на големи сливания и придобивания, преди регулаторните настроения да се обърнат“, добавя той.

Към това се добавя пазарната динамика – по-ниските лихи по заемите, корпоративните баланси, търсенето на технологични възможности, наличието на кредити.

Noetica, чийто изкуствен интелект помага на адвокати да проследяват условията на сделките по време на преговори, регистрира 40% месечен скок в активността през октомври – силен сигнал за предстоящи нови сливания. Освен това, въпреки неотдавнашното увеличение на придобиванията, обемът остава под дългосрочния си дял от БВП, което допълнително подхранва идеята, че 2026 г. ще бъде много натоварена.

Същите тези условия правят също толкова вероятно един безстрашен изпълнителен директор да впише името на компанията си в аналите на сливанията и придобиванията. В края на 1999 г., когато технологичният балон се надуваше, Vodafone се съгласи да купи германската Mannesmann за повече от 200 млрд. долара, за да създаде най-големия мобилен оператор в света.

(Продължава на следващата страница)