П. Димитров: Зависимостта на Москва от Пекин расте, включително и по проекта „Силата на Сибир 2“

Зависимостта на Москва от китайския пазар и технологии се задълбочава, докато Пекин продължава внимателно да защитава собствените си икономически интереси, включително около проекта „Силата на Сибир 2“. Този анализ направи Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Според него Китай вече е, ако не първата, то една от двете най-сериозни геополитически сили в света, а отношенията между Москва и Пекин стават все по-важни за Русия след началото на войната в Украйна.

Той посочи, че Русия превърна Китай в ключов икономически партньор след началото на войната в Украйна през 2022 г., като китайският пазар се оказа основен купувач на руски енергийни ресурси и важен източник на технологии и компоненти.

„Отношенията между Русия и Китай не са като между две равностойни държави. Очевидно е, че Китай е по-голямата сила – има многократно по-голяма икономика от Русия, много по-напред е Китай във високотехнологичните сектори, докато Русия до голяма степен се превръща в суровинен придатък за Китай“, каза Димитров.

По думите му, проектът за газопровода „Силата на Сибир 2“ остава по-скоро политическо намерение, отколкото реално договорено начинание. Макар Москва многократно да е обявявала напредък по темата след срещите между Владимир Путин и Си Дзинпин, Пекин още избягва официален ангажимент. Димитров преценява, че Китай използва ситуацията, за да изчака по-изгодни условия за доставка на руски газ.

„Китай просто изчаква Русия да затъне в още по-голяма икономическа криза и тогава да диктува цените на газа, който ще купува от Русия, и условията, при които ще се строи този газопровод“, прогнозира международният анализатор.

Що се отнася до политическите отношения между САЩ и европейските съюзници в НАТО, Пламен Димитров отбеляза, че те се усложняват заради различния подход към Русия и войната в Украйна. Той смята, че политическите различия между Европа и администрацията на Тръмп поставят нови проблеми в НАТО, след като войната в Украйна навлиза в нов етап заради бързото развитие на дроновите технологии.

Според анализатора администрацията на Доналд Тръмп не възприема Москва като пряка заплаха, докато европейските държави гледат на сигурността на континента по съвсем различен начин. Той обаче е категоричен, че въпреки това „военната инфраструктура на Алианса засега остава стабилна“.

„Аз бих казал, че е разклатена политическата рамка на организацията, но все пак НАТО е военно-политическа организация и засега военната инфраструктура на тази организация не е претърпяла някакви сериозни промени или сериозни щети от тези политически търкания между Вашингтон и Европа“, аргументира се Димитров. И добави, че кризата в Близкия изток допринася за влошаването в отношенията.

Задълбочават ли амбициите на Тръмп и администрацията отношенията в НАТО? Превръща ли Украйна дронови технологии и системи за защита във военно предимство срещу Русия?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.