Защо е важно да започне мащабно и дълбоко енергийно обновяване на жилищата?

93% от многофамилните жилищни сгради в България се нуждаят от саниране, показва анализ на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Световната банка. “Ако вземем еднофамилните жилищни сгради, които са по-голямата част от жилищните имоти в България, те са с ниски енергийни характеристики и се нуждаят от подобряване", споделя Минчо Бенов, директор на "Хабитат България".

Защо обаче е нужно да се започне мащабно и дълбоко енергийно обновяване на жилищата и с какво ще помогне то?

За преодоляване на енергийната бедност, повишаване комфорта на обитаване и намаляване разходите за енергия

Според глобалната мрежа от независими експерти OpenExp три страни от Европейския съюз (ЕС) попадат в категорията на екстремна енергийна бедност на домакинствата по индекса EDEPI (European Domestic Energy Poverty Index), който се изчислява въз основа на:

• дела на разходите за енергийни услуги от общите разходи на домакинствата;
• дела на гражданите от първия квинтил на доходите (20-те процента от населението с най-нисък доход), които не могат да поддържат домовете си топли през зимата и/или прохладни през лятото;
• дела на гражданите от първия квинтил на доходите, които живеят в проблемни жилища с течащи покриви, влажни стаи или недобре уплътнени и гниещи дограми.

Най-лошо е положението в България, която получава 0,7 пункта по индекса EDEPI. Другите две страни с най-слаби резултати са Унгария и Словакия, съответно с 6,2 и 8,4 пункта по индекса, които обаче имат 10-12 пъти по-добри показатели спрямо България. За сравнение, страните, в които почти липсва енергийна бедност, са Швеция с 95,4 пункта и Финландия с 85,6 пункта по индекса.

"Енергийната бедност е категория, за която няма приета национална дефиниция. Фокусът в разработването на дефиницията е тя да се използва в процеса на подобряване на енергийните характеристики на сградите, тъй като във всяка една сграда има домакинства, които не могат да си позволят участие", казва Бенов.

В задълженията на държавите членки на ЕС по Директивата за електроенергията от 2019 г. влиза разработването на техни собствени критерии за енергийна бедност в съответствие с националния им контекст и оценяване на броя на домакинствата в положение на енергийна бедност. При наличие на значителен брой такива домакинства държавите членки трябва да включат в своите национални планове в областта на енергетиката и климата индикативна цел за намаляване на енергийната бедност, да дадат времева рамка и да очертаят подходящи политики.

България все още не е приела дефиниция за енергийната бедност в Закона за енергетиката, въпреки че това беше една от задължителните реформи в Плана за възстановяване и устойчивост. Това служи като оправдание за продължаващото 100% грантово финансиране на проектите за енергийна ефективност на жилищата, което напълно дистанцира собствениците от отговорността им за енергийно обновяване на сградата. Необходимо е въвеждането на таргетирана подкрепа за домакинствата в енергийна бедност.

Сред най-ефективните решения за справяне с енергийната бедност е “Вълната на саниране” (Renovation Wave), като Инструментът за възстановяване Next Generation EU потвърждава нейната основна роля. Публичните интервенции трябва да са насочени към най-уязвимите домакинства и жилищата, които имат най-голяма нужда от саниране. Директивата за енергийна ефективност, Член 7, параграф 11 изисква в подходяща степен дял от мерките за енергийна ефективност да бъдат насочени приоритетно към уязвими домакинства, включително домакинства, засегнати от енергийна бедност.

Енергийното обновяване на сградите в Европа помага на 7 млн. европейци годишно да преодоляват енергийната бедност. За същия период екологичните, социални и икономически ползи се равняват на 291 млрд. евро, а откритите нови работни места са 160 000.

За да постигнем целите за климатична неутралност

До 2030 г. Европейският съюз има за цел да намали с 55% емисиите на парникови газове, да удвои годишния темп на обновяване на съществуващия сграден фонд и 35 млн. сгради да бъдат дълбоко енергийно обновени.

Европейската комисия включва 13 законодателни промени в пакета „Подготвени за цел 55“, част от които са постепенно премахване на безплатните квоти за търговия на въглеродни емисии в промишлеността и енергетиката, откриване на втори пазар за търговия с въглеродни емисии за автомобилния транспорт и за отоплението на сградите, налагане на въглеродна такса по европейските граници за внос на стоки, произведени с енергоемки технологии, достигане на 40% дял на зелената енергия до 2030 г., обновяване на 3% от публичните сгради годишно и въвеждане на задължителни минимални стандарти за енергийните характеристики на старите сгради. Тези стандарти ще гарантират, че най-лошите сгради ще бъдат обновени и сградният фонд на ЕС ще достигне климатична неутралност най-късно до 2050 г.

В България секторът на домакинствата се характеризира с висока енергийна интензивност, като 93% от сградния жилищен фонд не отговаря на изискванията за енергийна ефективност. Според извършения преглед на необновените жилищни сгради по енергийни характеристики и потребление на енергия 90% от тях са с най-лоши енергийни характеристики – с класове на енергопотребление E, F и G. Според Дългосрочната стратегия за обновяване на сградния фонд общо нуждаещи се от обновяване са 645 746 еднофамилни и 54 500 многофамилни жилищни сгради. Само за периода до 2030 г. планирани за обновяване са 19 млн. кв.м полезна площ, за които са необходими над 4 млрд. лева (оценката на разходите е направена преди Covid кризата и нашествието на Русия в Украйна). До 2050 г. следва да бъдат обновени още 92 млн. кв.м полезна площ.

Предвиденото в Плана за възстановяване и устойчивост финансиране за енергийно обновяване на жилищните сгради е за първи етап 1,13 млрд. лв. за 100% грантово финансиране, а за втори етап са обявени 278,5 млн. лв. при 80% грант. По информация от МРРБ в приключилия в края на м. май 2023 г. първи етап има подадени 3068 проектни предложения за близо 4 млрд. лв. Това показва, че с планираните средства ще могат да бъдат санирани около 1200 сгради за периода до 2026 г., което е едва 2% от многофамилните жилищни сгради за период от 4 години, или темп на саниране от 0,5% на година. Това още веднъж показва, че за да повишим мащаба на енергийно обновяване, е необходимо ограничените публични средства да се използват максимално рационално за привличане на частния капитал в процеса. От изключителна важност за насърчаване участието на Етажната собственост е опростяването на процедурите за достъп до евтини (вкл. безлихвени) кредитни ресурси за енергийно обновяване.

Ролята на държавата е да насърчава и подпомага собствениците в изпълнението на техните задължения за повишаване енергийната ефективност на сградите. Такава политика провеждат правителствата в Централна и Източна Европа, където 100% грантово финансиране може да има само за техническа помощ и проектиране (вкл. паспортизация), а изпълнението на мерките за енергийно обновяване се подпомага от държавата в рамките на 25-50%, които нарастват в зависимост от постигнатия клас на енергийна ефективност на сградата. Така собствениците поемат отговорността за своята собственост, а не се дистанцират от задълженията си към поддържането ѝ в съответствие с техническите изисквания и тези за енергийна ефективност.

Все още няма никакви програми, които да насърчават енергийното обновяване на еднофамилните сгради. За тяхното подпомагане би следвало да се създаде самостоятелен механизъм, който да прилага диференциран подход в съответствие със социалния статус на кандидатите и степента на енергийна бедност. Допълнителен критерий би следвало да бъде и възможността за подмяна на отопление на твърди горива, което да допринесе за намаляване на замърсяване на атмосферния въздух с ФПЧ10 и ФПЧ 2,5 – проблем, който влошава здравето на населението и за който страната ни е санкционирана от ЕС.

"Хабитат България" изпълнява проект “Достъп до енергийно обновяване” с финансовата подкрепа на Европейската климатична фондация. С него организацията поставя фокус върху енергийното обновяване на жилищните сгради, като метод за справяне с енергийната бедност и постигане на въглеродна неутралност на Европейския съюз до 2050 г. Научете повече тук.