Исландия поглежда дръзко към лавата като строителен материал

Архитектите признават, че практическата страна на Lavaforming все още не е напълно разработена и зависи от по-нататъшни изследвания и технологично развитие, да не говорим за по-широко приемане. Но те смятат, че предложението им става все по-реалистично с развитието на проекта. От стартирането му през 2022 г. s.ap arkitektar все по-активно си сътрудничи с изследователи, които са работили върху модели за прогнозиране на потоците от лава и са ги визуализирали в 3D софтуер, като са направили симулации на потоци от лава при изригвания в Исландия и са провеждали „лавови тестове“, при които вулканична скала се нагрява, за да се превърне отново в разтопена лава, и се охлажда по контролиран начин, за да се изработят прототипни строителни елементи.

Разчитането на изригвания обвързва предложението с време и място, но s.ap смята, че идеята ѝ може да има стойност във вулканично активна Исландия и на други места с „бавно течаща лава“, казва Палмадотир и добавя, че Хавайските острови са много подобни на Исландия от геоложка гледна точка, както и Канарските острови в Атлантическия океан.

Футуристична визия за древен материал

Вулканичната скала не е нов строителен материал, тя се използва от древни времена, подобно на камъка, за конструктивни елементи като стени. Среща се по целия свят и след като бъде добита се използва като грамада от камъни, тухли, панели или натрошени на чакъл, за да се използват като агрегат в бетона.

Базалтът, най-разпространената вулканична скала, е бил използван за изграждането на структури като Синята крепост от 13-и век в Йордания, замъка Анжони от 15-и век във Франция, Gateway of India в Мумбай от 1924 г. и Dominus Winery от 1997 г., проектирана от Herzog & de Meuron в долината Напа, Калифорния. Архитектите ценят материала заради неговата здравина, издръжливост, изолационни свойства,  груба текстура и често тъмни тонове.

Начинът, по който s.ap иска да използва вулканичната скала, обаче е много различен и се основава на работа с нея в разтопено състояние. Архитектурното бюро иска да използва лавата като „мономатериал“, като я охлажда по контролирани и разнообразни начини, което „никога не е правено досега“, казва Скарфединсон. Целта е да се постигнат различни качества на материала в една-единствена форма - от твърди блокове до изолационни камъни, подобни на пемза, и стъклени листове за прозорци.

Голяма част от вдъхновението на s.ap идва от природата, която, както казва Палмадотир, „от време оно създава форми и структури от лава“. Тя говори за пещерите, образувани от мехурчета в лавата след изригване през 18-и век на остров Лансароте, част от Канарските острови, които архитектът от 20-и век Сезар Манрике използва като подземни стаи за собствения си дом през 1968 г.

Дали в крайна сметка ще живеем в градове, изградени от лава, зависи от сложни практически фактори – от технологиите и безопасността до финасирането и политическата воля. Но засега визията на s.ap е просто да накара хората да мислят малко по-различно. „Как можем да променим системите, за да отговорим на извънредното положение в областта на климата в света?“, пита Палмадотир. „Как архитектурата и застроената среда трябва да подходят по различен начин към този проблем? Надяваме се други места да погледнат на този проект като вдъхновение“, допълва тя.