Исландия поглежда дръзко към лавата като строителен материал

Изригваща от огнени вулкани, лавата е била в миналото неконтролируема сила, която унищожава сгради и квартали по пътя си. Но какво би станало, ако тази сила можеше да бъде пренасочена и овладяна, за да се създадат цели градове? Амбициозен проект на исландската компания s.ap arkitektar, представен на тазгодишното Архитектурно биенале във Венеция (което продължава до 23 ноември) предлага точно това, пише CNN.

Докато лавата естествено се охлажда на повърхността и се превръща във вулканична скала като базалт, Lavaforming, който предвижда разтопената скала да се превърне в нова форма на строителен материал, очертава стратегии за охлаждането ѝ по контролиран начин, така че да може да се използва в стени, колони и други архитектурни елементи, способни да създават нови селища. Заедно със свои сътрудници s.ap arkitektar е създала филм, в който си представя 2150 г., когато такава строителна технология може да стане реалност, променяйки междувременно света.

Основана от Арнхилдур Палмадотир и управлявана от нея и сина ѝ Арнар Скарфединсон, s.ap arkitektar провежда изследвания и тестове, за да проучи как нещо, което се възприема предимно като заплаха, може да се превърне във възобновяем ресурс за създаване на устойчиви сгради. Но колко реалистично е бъдещето на градовете от лава?

Исландия е една от най-активните вулканични области в света, разположена на разлом между две тектонични плочи. В страната се намират около 30 вулканични системи и средно на всеки пет години преживява изригване. Именно при едно такова събитие – изригването на вулкана Холухраун през 2014 г., Палмадотир осъзнала, че „от земята излиза огромно количество материал“, разказва тя по време на видеоразговор от столицата Рейкявик. „Уау, с това бихме могли да построим цял град за една седмица“, помислила си тя.

Проектът Lavaforming започнал да се развива по-сериозно няколко години по-късно като „мисловен експеримент“, допълва Скарфединсон. Той имал за цел да бъде и критика към зависимостта на строителната индустрия от бетона и въглеродните емисии, произтичащи от неговото производство. (Смята се, че поради нагряването на вар и глина при високи температури за производството на цимент, ключова съставка на бетона, производството на този материал е отговорно за приблизително 8% от въглеродните емисии в света, които допринасят за глобалното затопляне и влошаването на климата.)

„Смятаме, че лавата може да се конкурира с бетона, но е по-устойчива“, казва Палмадотир и допълва, че лавата „има всички свойства на бетона в зависимост от това как се охлажда“. Ако лавата се охлади бързо, обяснява Палмадотир, тя се превръща в твърд материал, подобен на стъкло – обсидиан. Ако се охлади бавно, е по-вероятно да кристализира, което може да бъде подходящо за създаване на колони и структурни елементи. Ако лавата се охлади бързо и в нея попадне въздух, се получава материал, подобен на пемза с висока изолационна способност.

Въглеродът, който се излъчва от горещата лава, изригваща от вулкана, така или иначе ще бъде освободен в атмосферата независимо как се охлажда и използва, казва тя, така че е по-добре да се извлече максимална полза от него и да се избегнат допълнителни емисии от производството на бетон.

От s.ap arkitektar предлагат три метода за превръщане на лавата в архитектура.

При първия метод в подножието на активни вулкани се изкопават внимателно проектирани мрежи от канали, в които да се насочва разтопената лава от изригванията, където тя да може да се охлади и да създаде структурни стени или основи за град. Такива канали може също да насочват лавата към фабрика, за да ги превърне в тухли, които могат да се преместват и използват на друго място. Надеждата е, че чрез пренасочването на лавата в канали околните общности също така ще бъдат защитени от разрушителната сила на лавата по време на изригване.

Вторят метод използва технологията на 3D принтирането, като си представя бъдещи роботи за 3D принтиране, които могат да прекосяват ландшафт от разтопена лава след изригване и да използват лавата, за да „отпечатват“ елементи на сгради. Но технологията за такива методи все още не съществува.

Третата техника включва извличане на магма под земята и насочването на лавата към нови, специално построени камери, където тя може да се охлади и да се превърне в предварително изработени, възпроизводими архитектурни елементи. Екипът счита, че достъпът до такава подземна магма би изисквал подход, подобен на този при производството на геотермална енергия, която използва топлината от ядрото на Земята и е значителен източник на енергия в Исландия. Но s.ap arkitektar все още не знае дали такъв процес би бил геоложки безопасен.