Изоставените индустриални терени крият голям потенциал за растеж на София

Трудно е да се намери свободен терен, който няма да влоши градската среда, и строителството там да не предизвика социално напрежение и конфликти. Това коментираха участниците в откриващият разговор, посветен на темата „Как ще изглеждат България и София след следващия строителен цикъл“ във форума Construction of Tommorow, организирана от Investor Media Group.

Общият устройствен план на София позволява както разширяване на града „навън", така и „навътре", посочи Калоян Карамитов, директор на „Софияплан“. Според него обаче изоставени индустриални площи и инфраструктура с отпаднала необхосимост (например жп гари) в рамките на града имат огромен потенциал. Обикновено те са с изградена инфраструктура и е нужно само обновяване.

Това означава, че не са нужни значителни публични инвестиции за изграждане на довеждаща инфраструктура. Това е по-евтино и за развитието на самия град като цяло, но и за съседните квартали, смята още експертът, според когото в момента те например са гранични на един изоставен имот, а развитието му ще облагороди и съседните места.

Мирослав Тошкин, управляващ съдружник в MD Capital, потвърди, че в момента се развива и облагородява именно такъв изоставен терен в София. Той беше категоричен, че в София развитието на инфраструктурата изостава, а без нея не може да има и устойчиво развитие на града.

И Тошкин, и Карамитов посочват, че не е достатъчно да бъдат изградени улици и тротоари, а да се развива и социалната инфраструктура – достатъчно училища и детски градини, както и паркове и зелени площи.

„Не градим само спални, а градска среда“, допълни още Мирослав Тошкин. Според него за това трябва да се включат и частните капитали, а не само обществени средства.

Градската среда е уязвима на климатичмните промени и строителите трябва да го съобразят – да използват специални материали за фасадите, да се озеленява и да има по-добро отводнява, което да намалява риска при редки, но обилни валежи.

Тошкин е категоричен, че трябва са бъде променена нагласата и трябва да се търси защитата от високите температури, а не от студ. „Всички търсят юга, но трябва да се променим“, допълни още той.