Източноевропейските страни разширяват намесата си, за да защитят валутите си

Страните членки на Европейския съюз (ЕС) от Източна Европа засилват намесите си на пазара, за да защитят валутите си от разпродажби, предизвикани от нахлуването на Русия в Украйна, предава Bloomberg.

Чешката централна банка продаде чуждестранна валута на пазара в петък, присъединявайки се към централната банка в Полша, която се намеси за трети път тази седмица, съобщават запознати с трансакциите източници. В същото време унгарският форинт се срина до рекордно дъно спрямо еврото въпреки повишаването на лихвите в четвъртък.

Активите в региона, особено ликвидните необвързани валути в най-големите икономики, са уязвими към нагласите за избягване на риска, които доминират на световните пазари, откакто Русия беше ударена със санкции заради войната си в Украйна. Само рублата е поевтиняла повече от форинта, кроната и злотата след нашествието.

Войната дестабилизира валутите, точно когато поредица от повишения на лихвите подкрепяше перспективите пред тях, коментира Пьотър Матис, анализатор в компанията InTouch Capital Markets.

„Източноевропейските централни банки предприеха решителни мерки да повишат лихвите в отговор на галопиращата инфлация. Ако не беше войната в Украйна, валутите в региона вероятно щяха да продължат да засилват позициите си“, допълва Матис.

Централните банки в региона имат твърда валута за продаване, след като натрупаха значителни резерви от продължаващите над десет години парични преводи от ЕС и силния растеж, начело с резерва от 175 млрд. долара на Чехия, който може да покрие вноса за над една година.

Определян от централни банкери в Прага като „огромен“, резервът е наследство от тавана в швейцарски стил върху валутата в страната от последното десетилетие, когато ръководителите на централната банка опитаха да запазят кроната слаба, продавайки местната валута на пазара. Чешката национална банка съобщи в петък, че прибягването до резерва „в настоящата изключителна ситуация е напълно оправдано“.

Кроната напредна с 0,9% след съобщението и не успя да задържи част от ръста си по-късно, като се търгуваше на ниво от 25,74 крони за евро към 14,17 ч. в Прага. Чешката национална банка съобщи, че няма да публикува подробности за намесите на пазара.

Намесите в Полша спряха само за кратко спада на злотата, като валутата отслабна с 0,8% спрямо еврото до 4,853 злоти. Форинтът изгуби 2,9% от стойността си и днес се търгува със спад от 1,6% до 386,7 форинта за евро.

Унгарската централна банка съобщи, че като правило не коментира потенциални намеси в обменния курс. Тя обаче заяви в комюнике от 1 март, че е „готова да се намеси с всички елементи в инструментариума си, за да гарантира стабилността на местните финансови пазари“.

Макар че Полша, Унгария и Чехия в исторически план рядко се намесват на валутните пазари, страни членки на ЕС като Румъния и Хърватия, както и Сърбия, която е извън съюза, имат управлявани плаващи режими, при които централните банки купуват и продават на пазара, за да поддържат стабилността на местната валута.