fallback

САЩ трябва да вземат мерки срещу скъпия долар, за да предотвратят световна рецесия

Администрацията на Джо Байдън може да го отслаби, без да подкопава усилията на Фед за борба с инфлацията

10:53 | 11.10.22 г. 2
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Поскъпващият долар демонстрира властта си над света през последните месеци, изостряйки напрежението на финансовите пазари и във всяка страна, разтревожена от перспективата за плащане на сметки и заеми във все по-скъпите зелени пари.

Повечето анализатори отдават поскъпването на долара през последната година на нарастващите лихвени проценти в САЩ, които са необходими за борба с инфлацията. Но доларът се превърна в разрушителна топка, поскъпвайки далеч повече, отколкото може да се очаква въз основа на фундаменталните показатели, включително разликата между лихвените проценти в САЩ и останалия свят. Неговият изключителен ръст се дължи на инвеститори, които смятат, че той е единственото убежище, и на спекуланти, които залагат, че той ще продължи да поскъпва, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.

Ирационалното поведение има последствия. Долар, който няма връзка с фундамента, няма смисъл и може да предизвика финансов инцидент, който да тласне световната икономика към рецесия. Това следователно е моментът администрацията на Байдън да изостави безразличието си към растящия долар, да признае неговите дестабилизиращи ефекти и да събере подкрепа от държавите за отслабването му чрез разпродажби.

Почти никой не очаква Вашингтон да направи това, защото сътрудниците на Байдън ясно дадоха да се разбере, че имат за цел да помогнат на Федералния резерв в борбата му с инфлацията в САЩ и вярват, че силният долар помага за ограничаването й, като прави вноса по-евтин. Тази логика е широко приета, но тя е до голяма степен погрешна.

Вносът възлиза на само 12 процента от брутния вътрешен продукт на САЩ, около една трета от средното за развитите страни, и има незначителен ефект върху цените в Америка. По-важно, доминиращият долар се използва за ценообразуване на повечето световни стоки, включително 95 процента от вноса на САЩ. Следователно промяната в стойността на долара не променя много цената, която американците плащат за този внос.

Този имунитет е рядък. Други страни плащат повече сметки в чуждестранна валута и са по-уязвими към валутни колебания. Когато доларът се понижи с един процент, инфлацията в САЩ се повишава само с 0,03 процента. Когато другите валути спаднат с толкова, инфлацията нараства три пъти по-бързо в развитите икономики и до шест пъти по-бързо в развиващите се.

Ключовият момент е, че администрацията на Байдън може да помогне за отслабването на долара, без да подкопава усилията на Фед за ограничаване на инфлацията. Всъщност Америка е изправена пред по-малък риск от въображаемото въздействие на долара върху инфлацията в САЩ, отколкото от доказаното му въздействие върху световната икономика.

До началото на октомври доларът беше скочил с повече от 20 процента за 12 месеца, съответствайки или надвишавайки скоковете си, които съпътстваха последните седем големи глобални финансови сривове, простирайки се назад чак до дълговата криза в Латинска Америка от началото на 90-те години и включвайки спукването на дотком балона през 2001 г. и световната финансова криза от 2008 г. 

Тези кризи погълнаха множество страни, включително САЩ, опровергавайки друга част от възприетата мъдрост в Америка – че силният долар е „проблем“ само за останалата част от света.

Тази година две трети от централните банки в развиващите се икономики продават долари, което е рекорден дял поне от 2000 г. насам. Япония се присъедини към тях, намесвайки се директно на валутния пазар за първи път от четвърт век. Но изолираните национални усилия за укрепване на валутите имат по-малко въздействие от координираната намеса.

Тъй като централните банки, включително Фед, не могат - и не трябва - да спират да повишават лихвените проценти, докато инфлацията не бъде категорично овладяна, координираните продажби са единственият останал инструмент за облекчаване на все още видимите в световен мащаб стресове, предизвикани от долара - от страните с ниски доходи до Европа.

Водените от САЩ усилия за отслабване на долара като цяло се оказаха успешни в ерата след Бретън Уудс (международна валутна система в периода 1944-1971 г., базирана на обвързания със златото долар – бел. прев.), особено когато са изпълнени следните условия: доларът е сериозно надценен; спекулантите държат големи доларови позиции; координираната правителствена намеса е изненадваща за пазарите; и паричната политика на централните банки тласка валутите в единна посока.

Днес шансовете за успех са добри. Въпреки че политиките на Фед тласкат нагоре долара, сега той е сериозно надценен, подхранван от големи спекулативни позиции, а една координирана намеса, ръководена от Министерството на финансите на САЩ, би дошла като шок.

По принцип държавната намеса на валутните пазари не се препоръчва, но доларът остава на ирационални върхове – по един показател с близо 40 процента по-скъп, отколкото когато и да било от 1980 г. насам – и по-нататъшното му покачване може да предизвика глобална рецесия.

Администрацията на Байдън може само да спечели, ако действа сега. Защитавайки САЩ от реалния риск от глобална рецесия, а не от въображаемия риск от инфлация, предизвикана от долара, тя би си спечелила аплодисментите на един свят, който се разтърсва от политиката ѝ на развързан долар, заключава Ручир Шарма.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 11:47 | 11.10.22 г.
fallback
Още от Пазари виж още