Поевтиняването на еврото и паунда отразява икономическия фундамент

Тази пролет, точно след инвазията на Русия в Украйна, Институтът за международни финанси (IIF) във Вашингтон направи смела и конкретна прогноза: еврото да отслабне драстично от нивото си от 1,11 долара, защото регионът вървеше към дефицит по текущата сметка, пише главната редакторка за САЩ на Financial Times Джилиън Тет.

Не много инвеститори се съгласиха. Данните от Комисията за търговия със стокови фючърси сочат, че тогава е имало нетна „дълга“ спекулативна позиция на пазарите – с други думи, инвеститорите са залагали, че валутата ще се засили – защото Европейската централна банка повишаваше лихвените проценти.

Но сега еврото струва 0,98 долара и традиционният търговски излишък на Европа наистина се превърна в дефицит по текущата сметка поради рязко нарастващите разходи за внос на енергия и намаляващия промишлен износ.

Прогнозите на IIF за паунда бяха също толкова далновидни. През последните месеци Робин Брукс, главен икономист на IIF, предупреди, че паундът изглежда надценен при тогавашното си ниво от 1,35 долара, тъй като пазарите пренебрегваха факта, че дефицитът по текущата сметка на Обединеното кралство тихомълком се е повишил над 8 процента от БВП, от нивата от 3 процента, наблюдавани в последните години.

Наскоро британският паунд надлежно се срина до почти паритет с долара, след като правителството на Обединеното кралство разкри изненадващ план за намаляване на данъците. „Тези движения [на еврото и паунда] не са ирационални или прекомерни“, твърди Брукс. „Справедливите стойности и на двете валути се промениха, за да отразят по-високите разходи за енергия и далеч по-слабите търговски баланси.“

Всъщност Брукс смята, че при настоящите нива „еврото все още е надценено с 10 процента, а паундът - с 20 процента”. Уха!

Нещо повече, неговият модел предполага, че турската лира и новозеландският долар също са надценени (съответно с 15 и 22 процента), докато юанът бразилският реал и норвежката крона са подценени съответно с 11, 13 и цели 47 процента.

Инвеститорите трябва да обърнат внимание. Някои валутни анализатори може да мърморят, че този тип анализ изглежда много ретро, но Economics 101 винаги е твърдял, че балансите по текущите сметки влияят на валутните курсове, защото те определят степента, до която дадена страна трябва да привлече външно финансиране.

Въпреки това моделите за търговия, използвани от мениджърите на активи в неотдавнашната ера на свръхразхлабена парична политика, обикновено се фокусираха върху други въпроси, определящи капиталовите потоци. Относителните лихвени проценти, да речем, имаха тенденция да доминират дебата, особено след като инвеститорите се занимават с кери търговия (заемайки евтино в една валута, за да инвестират в по-високодоходни активи в друга).

И „кери търговията претърпя внезапно възраждане на представянето си“, както наскоро отбеляза групата GMO. (Моделите за справедлива стойност, които тя използва, които придават по-малка тежест на балансите по текущите сметки, сочат, че лирата и еврото са подценени, а не надценени.)

На следващо място са въпросите с политическия риск и безопасността. Анализът на IIF предполага, че доларът е бил надценен предвид дефицита по текущата сметка на САЩ. Но той всъщност се засили тази година, тъй като, както моят колега от FT Мартин Уулф посочи, господството на американските капиталови пазари - и валута - го направи сигурно убежище.

Но докато поведението на долара показва, че е грешка да се третира валутният анализ като наука, сагата с паунда показва нещо друго: още по-опасно е да се игнорира икономическият фундамент.

В края на краищата може би най-добрият начин да осмислите срива на паунда от последните дни е да помислите за анимационните герои, които продължават да вървят след скалата – докато не погледнат надолу и се паникьосат. Точно така инвеститорите прекараха по-голямата част от годината, действайки сякаш паундът е обречен да остане високо, защото се довериха на британската политика и покачващите се лихви в Обединеното кралство. Но сега инвеститорите отново гледат към икономическия фундамент.

Ако вярвате в принципа на връщането към средната стойност, който е в основата на много модели за търговия - че след бурни колебания цените на активите в крайна сметка се кротват около скорошна средна стойност - тогава е възможно да се надявате, че спадът на паунда ще бъде временен. Но ако смятате, че дефицит по текущата сметка от 8 процента вкарва Обединеното кралство в нова ера, миналите модели може да не са приложими.

Така или иначе, инвеститорите трябва да помислят и за други места, на които може да дойде „кръчмаря със сметката“.

Графиката на IIF подчертава напрежението във валутния свят. Данните за дълга предлагат допълнителни нишки. През последните години имаше забележително малко публичен дебат относно удивителния факт, че глобалният дълг се е удвоил от 2006 г. насам - и се е утроил спрямо 2000 г. Това е така, защото лихвените проценти бяха изключително ниски.

Но сега лихвите се покачват и фискалната тежест в много страни нараства на фона на енергийните субсидии и пандемичните разходи (и неочакваното намаляване на данъците, в Обединеното кралство).

Има също така признаци, че инвеститорите стават все по-нервни: отделно от последните напрежения на пазарите на американски и английски ДЦК, JPMorgan съобщава, че глобалните инвеститори сега планират да насочат едва 17 процента от своите портфейли към облигациите. Това е забележително ниско ниво, като се има предвид, че те бяха свръхориентирани към този клас активи през последните 14 години.

Това не означава, че инвеститорите трябва да се паникьосват. Но те трябва да се запитат защо игнорираха данните в графиките, като докладите на IIF, толкова дълго. Понякога икономическият фундамент има значение. Анимационните герои няма до безкрай да бъдат спасявани от евтините пари.