Доларът продължава да е проблем за другите икономики

Сякаш енергийната криза и най-високите темпове на инфлация от четири десетилетия не бяха достатъчно разрушителни, та световната икономика е разтърсена и от големи колебания в обменните курсове. След като две десетилетия беше по-силно от долара, еврото сега е в паритет със зелената валута. Миналата седмица паундът поевтиня до най-ниското си ниво спрямо долара от 1985 г. насам - и много анализатори очакват цената му да спадне още. Междувременно йената продължи рязкото си понижение спрямо долара и върви към най-лошата си година в историята, пише Financial Times в редакционен коментар.

Една част от случващото се следва познат модел: в трудни времена валутните търговци и инвеститорите се втурват към долара като към сигурно убежище. Това беше така дори по време на световната финансова криза от 2008 г., когато финансовият колапс на самите САЩ беше епицентърът. В момента множество фактори стимулират търсенето на сигурността на американските активи: войната в Украйна, енергийната криза в Европа и несигурността относно това как някои нововъзникващи пазари ще се справят с високите цени на петрола и храните. САЩ по същество са най-малко несигурната опция, особено предвид позицията им на нетен износител на енергия.

Икономическият фундамент също подкрепя бягството към долара. На тазгодишната конференция на централните банкери в Джаксън Хол, щата Уайоминг, речта на председателя на Федералния резерв Джей Пауъл беше кратка, но кристално ясна в посланието си: Фед няма да се поколебае да повиши още повече лихвените проценти в стремежа си да намали инфлацията, която все още е над четири пъти повече от целта му. Това увеличава относителната привлекателност на доларовите ценни книжа, а лихвените проценти на централните банки в други развити икономики изостават. Перспективите за еврозоната и Китай също бяха помрачени, а последните данни сочат известна устойчивост в САЩ заради фискалната подкрепа на президента Джо Байдън.

Редица специфични фактори също допринесоха за слабостта на някои валути. Използването на газовите потоци като оръжие от руския президент Владимир Путин означава, че европейската икономика е подложена на огромен шок откъм условия на търговия. Несигурността относно това как тя ще преодолее енергийната криза изнерви инвеститорите. Във Великобритания доверието във фискалната надеждност беше подкопано от вече обтегнатите публични финанси на новото правителство, ударите срещу независими икономически институции и огромните планове за заеми. Междувременно Японската централна банка (ЯЦБ) продължи да води значително разхлабена парична политика, за да стимулира растежа и инфлацията.

Силата на долара от своя страна има дълбоки последици. В развитите икономики централните банки играят на догонване с Фед, за да предотвратят по-нататъшно отслабване на техните валути - което също повишава привнесената инфлация. Покачващите се лихви са още по-проблематични за някои, тъй като заемането, причинено от енергийна криза, увеличава вече големите пандемични дългове. В развиващите се страни това заплашва с кризи на платежния баланс чрез увеличаване на деноминираните в долари дългови тежести и стимулиране на разрушително изтичане на капитали. Около 20 нововъзникващи пазара имат проблемен за обслужване дълг, според МВФ.

Няма бързи решения. Единственият устойчив начин за развитите икономики да си възвърнат позициите спрямо долара е чрез надеждни и разумни политики, които ще ги преведат през днешната криза и ще ги поставят на пътя към по-висок растеж. За развиващия се свят от ключово значение е по-добре координираното многостранно преструктуриране на дълга.

Свиващият се дял на Америка в световния БВП, възходът на дигиталните валути и използването на долара като оръжие в санкциите срещу Русия са посочвани като причини за потенциалния упадък на щатската валута. И все пак тя все още има огромно влияние върху световната икономика предвид доминиращата ѝ роля в глобалните търговия и финанси. През 1971 г. тогавашният министър на финансите на САЩ Джон Конъли предупреди своите колеги по света, че доларът е „наша валута, но ваш проблем“. Повече от 50 години по-късно думите му остават верни.