fallback

Напрежението на британския облигационен пазар е предвестник за глобални пазарни събития

За централните банки границата между борбата с инфлацията и подкрепата на финансовата стабилност е много тънка, пише колумнистката на Financial Times Мегън Грийн

16:49 | 16.10.22 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

След като ерата на евтините пари приключва на фона на цикъла парично затягане от централните банки по света, пенсионните фондове на Обединеното кралство са сред първите организации, които изплуват на повърхността. Сигурна съм, че няма да са последните. Изискванията за марджин покритие, предизвикани от инвестициите, водени от пасивите (LDI) на фондовете, принудиха Английската централна банка (АЦБ) да се върне към количественото облекчаване. Наскоро АЦБ разшири програмата си за изкупуване на облигации, предупреждавайки за „съществен риск за финансовата стабилност на Обединеното кралство“, пише колумнистката и редакторка на Financial Times Мегън Грийн.

Проблемите, причинени от „мини“ бюджета на бившия финансов министър Куаси Куартенг, са предвестник на неблагоприятни събития, на които ще се натъкнат развитите пазари през следващата година. Правителствата ще харчат повече, инвеститорите ще бъдат доминиращата дисциплинираща сила, а централните банки, опитвайки се да пречупят гръбнака на инфлацията, ще счупят други неща.

Успоредно с изтеглянето на ликвидността от паричните власти, войната и енергийната криза ще изискват от развитите пазари да харчат много повече през следващата година. В края на септември Германия, стълбът на фискалната нравственост, обяви инвестиционен пакет от 200 млрд. евро за ограничаване цените на газа за индустрията и потребителите до 2024 г. Докато финансовият министър Кристиан Линднер настояваше, че допълнителните евра няма да бъдат инфлационни, германският индекс на потребителската инфлация скочи до 70-годишен връх през септември и доходността на германските държавни ценни книжа (ДЦК) го последва. Суаповете за кредитно неизпълнение се покачиха до най-високото си ниво от април 2020 г., въпреки че Линднер настоя, че Германия „не следва изрично пътя на Великобритания“, като се ангажира с ново ниво на заеми.

Още по-голям потенциалeн задействащ момент е Италия, която е особено зависима от руския газ, има малко фискално пространство и вече е подложена на натиск на пазарите въпреки подкрепата от реинвестираните в облигации средства на Европейската централна банка (ЕЦБ). Доходността на референтните 10-годишни книжа скочи наскоро най-много отпреди пандемията, след фискално предупреждение от рейтинговата агенция Moody’s към вероятното ново дясноцентристко правителство на страната.

Движенията на цените през следващата година ще бъдат толкова бързи и драматични, колкото бяха в Обединеното кралство напоследък, отчасти защото пазарите вече са силно напрегнати. Глобалният цикъл на повишаване на лихвите от централните банки затегна финансовите условия и ерозира ликвидността. Това не е бъг. Но докато централните банки продължават да вдигат лихвите, нещо вероятно ще се счупи.

Тъй като Федералният резерв затяга по-агресивно от другите големи централни банки, индексът на щатския долар (DXY) скочи със 17,4% от началото на годината. Това изнася инфлация от САЩ, принуждавайки други страни да затегнат повече. И докато Фед обмисля четвърто поредно увеличение на основната си лихва със 75 базисни пункта, индексът на финансовия стрес на Министерството на финансите на САЩ е близо до двугодишен връх, кредитните спредове се разшириха, корпоративните дефолти се удвоиха през лятото и Bank of America обяви, че нейният показател, измерващ напрежението на кредитните пазари, е на „гранично критично ниво“.

Какво тогава е вероятно да се счупи? След финансовата криза големите американски банки са много по-добре капитализирани. Това не е точно така в Европа. Но и на двата континента регулаторите не могат да бъдат сигурни какво дебне в сенчестия банков сектор. Дори много ликвидни активи - като например държавните облигации в Обединеното кралство - могат да бъдат източник на проблеми. Корпоративният дълг от инвестиционен клас е проблем за САЩ. Като цяло нефинансовият корпоративен дълг е достигнал почти 80% от брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ. Приблизително една трета от него е с рейтинг BBB (последната инвестиционна степен). Понижаването на рейтингите ще наложи продажбите на дългове от редица портфейли, което ще доведе до спад на цените и потенциално до искания за марджин покрития както в Обединеното кралство.

Друга инвестиционна област, което ще изплува на повърхността в този цикъл на затягане, може да са алтернативни активи, включително непубличните капитал и дълг. Алтернативните активи нараснаха бързо, като почти се удвоиха като процент от общите финансови активи от 2006 г. насам. Техните загуби тази година бяха много по-малки от тези на публичните пазари. Макар че това може да се дължи на по-добри инвестиционни стратегии, то може също да предвещава по-големи загуби.

Опитът на Обединеното кралство ни напомня, че за централните банки границата между борбата с инфлацията и подкрепата за финансовата стабилност е много тънка. След години на спасявания, инвеститорите изглежда пренебрегват предупрежденията на паричните власти, че този път са сериозни (относно инфлацията – бел. прев.) и залагат на обрат в политиката им. В същото време правителствата, принудени да харчат, ще работят в противоположна посока на борбата с инфлацията. Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и нейните съюзници, носещи общото название ОПЕК+, реши да се включи, като намали доставките и отново повиши цените на енергията. Като се има предвид, че цената на петрола е предимно в долари, американската валута е проблем на света. Изкривяванията на пазара сами по себе си няма да са достатъчен повод за обратен завой на централните банки и намаляване на лихвите. Такъв ще бъде една финансова криза, която предизвиква рецесия, но това би бил най-лошият възможен начин да се победи инфлацията.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 16:04 | 16.10.22 г.
fallback
Още от Пазари виж още