Печалбите са не по-малко важни от Фед за цените на активите

Толкова много скорошни пазарни ходове бяха провокирани от интензивното изследване на публичните изявления на членовете на борда на Федералния резерв на САЩ за нишки относно възможността за обръщане на рестриктивната монетарна политика на централната банка, пише за Financial Times Ричард Бърнстийн, главен изпълнителен директор на Richard Bernstein Advisors.

Това безмилостно анализиране причини краткосрочни пикове на волатилността, тъй като инвеститорите се втурнаха да купуват или продават спекулативни активи като технологични акции и криптовалути дори при най-беглите намеци от Фед, че той може съответно да ограничи или запази строгата си парична политика.

Такъв спекулативна треска изглежда много преждевременна. Първо, основната лихва на Фед (тази по федералните фондове), след отчитане на инфлацията, остава близо до исторически отрицателни нива. С инфлацията на близо 40-годишни върхове и с пълномощията на Фед да се бори с такива нарастващи цени централната банка едва ли скоро ще облекчи монетарните условия, тъй като днешните реални лихви, в повечето цикли, биха се считали за много стимулиращи.

Второ, не всичко опира до Фед. Има два основни компонента във всяка класическа формула за оценка на активи: лихвени проценти и печалби, като инвеститорите изглежда забравиха важността на печалбите.

Вероятността от техническа рецесия на печалбите - най-малко две тримесечия на отрицателен ръст на печалбите на годишна база - в началото на 2023 г. изглежда висока. Макар че имаше многобройни тласъци за растежа на корпоративните печалби, тъй като икономиката на САЩ излезе от най-лошите части на пандемията, много от тези сили сега се обръщат. Корпорациите са изправени пред обезпокоителната комбинация от отслабващо търсене, нарастващи разходи за труд, много силен долар и простата математика на високата база поради силния ръст на печалбите през 2021-22 г.

Комбинацията от затягане на паричната политика на Фед и забавяне на печалбите означава, че и двата основни компонента на оценките се влошават. И все пак цялостната пазарна оценка остава скъпа.

Консенсусните портфейли от акции не отразяват тази нежелана комбинация от повишаващи се лихви и забавящи се печалби. Популярният дебат се съсредоточава върху относителната привлекателност на цикличните акции спрямо тези на растежа - акции, по-изложени на икономиката в сравнение с компании, които имат по-силен ръст на дългосрочните печалби. За съжаление, историята показва, че нито една от тези две групи не е начело по представяне, когато печалбите се забавят.

Всъщност дефанзивните сектори са склонни да водят пазарите на акции по време на рецесия на печалбите. Основните потребителски стоки, здравеопазването и комуналните услуги исторически са били трите най-добре представящи се сектора през такива периоди. Човек трябва да помни, че независимо какво се случва в икономиката, хората продължават да ядат. Те обаче могат да преминат от пържола към болоня, така че основните нужди, а не мечтите и желанията, обикновено доминират успешните инвестиционни области по време на рецесия на печалбите.

Относителният ръст на печалбите е основен двигател на възвръщаемостта на акциите. Ръстът на печалбите на акции, които са по-дефанзивни по време на икономически спад, изглежда много скучен и твърде стабилен, когато икономиката се ускори, а инвеститорите пренасочат портфейлите си към по-циклични инвестиции, когато растежът на икономиката и печалбите се ускори. Но скучното и стабилното става доста привлекателно по време на рецесии на печалбите, когато общият ръст на печалбите става отрицателен.

Кредитът е много популярен сред инвеститорите във фиксиран доход, но облигациите с по-ниско качество са склонни да се представят по-слабо от тези с по-високо по време на рецесии на печалбите. Това е така защото паричните потоци на компаниите с по-нисък инвестиционен рейтинг се влошават, което затруднява изплащането на дълговите им задължения.

Мнозина сочат, че сегашната сила на корпоративните баланси предполага, че „този път е различно“ за корпоративното инвестиране и че облигациите с по-ниско качество ще се представят необичайно добре. Подобни твърдения обаче се правят в пика на почти всеки цикъл на печалбите, когато балансите винаги изглеждат най-силни.

Изглежда нереалистично да се предположи, че кредитите с по-ниско качество няма да бъдат засегнати от по-строгите монетарни условия. В крайна сметка не е ли това целият смисъл на затягането? Всъщност кредитните спредове вече започнаха да се разширяват, тъй като Фед повиши лихвите, а една рецесия на печалбите през 2023 г. със сигурност ще доведе до допълнителното им разширяване.

Във всеки цикъл идва момент, в който инвеститорите вярват, че пазарите ще „погледнат отвъд рецесията“. Това осигурява комфорт на тези, които притежават по-циклични активи, но пазарите никога не са пренебрегвали печалбите или икономическата рецесия. Човек трябва да помни, че цикълът по дефиниция се определя от цикличните активи.

Инвеститорите трябва да се въздържат от механична реакция в посока спекулативните активи, базирана единствено на потенциално обръщане на курса от Фед. Техните портфейли също така трябва да отразяват реалностите на приближаващата се рецесия на печалбите.