"Смарт Органик" планира прехвърляне на акциите си от beam на основен пазар

„Смарт Органик“ АД планира преместване на акциите си от пазара за малки и средни предприятия beam на основен пазар на Българската фондова борса (БФБ). Дружеството планира по-сериозно увеличение на капитала към края на първото тримесечие на 2024 г., за да увеличи инвеститорите си и да набере средства за още инвестиции в производството.

Това коментира главният изпълнителен директор на компанията Яни Драгов по време на Investor Finance Forum. Драгов участва в дискусия за перспективите пред компаниите, листнати на БФБ, която беше част от втория панел, посветен на капиталовите пазари и инвестиции.

Яни Драгов обясни, че набраният капитал на beam е позволил на дружеството да продължи да изпълнява инвестиционната си програма. Компанията е станала по-популярна, получила е повече медийно внимание и е станала по-атрактивна и като работодател, по негови думи.

Изпълнителният директор на БФБ Маню Моравенов коментира, че beam е първата крачка, която българските компании да направят, за да станат публични компании. Този пазар дава възможност да се набират пари, без компаниите да са толкова строго регулирани. Логично е компаниите, които достигнат определено ниво на растеж, да направят следващата стъпка, обобщи той.

Маню Моравенов. Снимка: Investor Media Group

Повече прозрачност, повече доверие, повече ликвидност

Димитър Димитров, главен изпълнителен директор на „Шелли груп“, коментира, че листването на компанията на капиталовия пазар е подобрило прозрачността, особено след като дружеството излезе на фондовата борса във Франкфурт.

За да се популяризира пред инвеститорите по света, компанията е изградила допълнителна система за отчетност вътре в структурата си. Компанията е била преструктурирана така, така че да работи на световно ниво, посочи Димитър Димитров, като допълни, че това е повишило доверието към нея и оттам – и на ликвидността.

Димитър Димитров. Снимка: Investor Media Group

Маню Моравенов допълни, че БФБ работи за това да помага на компаниите да достигат до капитал и да растат. Той подчерта, че основният индекс SOFIX отчита 24% ръст тази година, като изпреварва и някои установени пазари. По думите му почти три четвърти от компаниите в индекса са дивидентни и са донесли около 7% дивидентна доходност тази година. Набрани са и около 180 млн. лева капитал, като предстоят още IPO-та до края на годината.

Моравенов коментира, че очаква успешна година, с ръст на индексите, какъвто е и трендът на световните пазари. Според него българските акции са подценени в сравнение с подобните компании на световните пазари, защото към борсата в България нямаше голям инвеститорски интерес. В заключение той посочи, че пазарът е цикличен и независимо дали SOFIX ще върви нагоре, или надолу, важното е борсата да се използва за достъп до ликвидност. Това се случи миналата година, когато цените на акциите паднаха, но оборотите се увеличиха.

Зам.-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Мария Филипова коментира ролята на регулатора в подкрепата на компаниите им по пътя към капиталовия пазар и като публични компании. Тя обобщи стъпките, които компаниите трябва да предприемат, ако искат да прехвърлят акциите си за търговия от пазара за растеж beam към основен пазар на БФБ.

Мария Филипова. Снимка: Investor Media Group

Балканските борси дават достъп на индивидуални инвеститори до държавни облигации

Румънската, македонската и хърватската борса са направили първа стъпка към осигуряване на достъп на индивидуални инвеститори до търговия с държавни облигации.

Адриан Танасе, изпълнителен директор на Букурещката фондова борса, коментира, че държавата е набрала повече от 1 млрд. евро от индивидуални инвеститори от пласирането на облигации, достъпни и за индивидуални купувачи. Той допълни, че 3-5% от новия държавен дълг се държи от индивидуални инвеститори и се наблюдава засилена търговия и на вторичния пазар.

Борсата в Букурещ работи и по пускането на пазари на деривати и фючърси, за да разшири инвеститорската си база и своята атрактивност.

Ивана Гаджич, изпълнителен директор на Хърватската фондова борса, която управлява и Словенската фондова борса в Любляна, коментира, че от март е започнало предлагането на облигации на физически лица. Най-големият дял от първата пласирана емисия, закупен от един човек, е за 12 млн. евро, посочи тя.

Гаджич допълни, че банките се чувстват застрашени от това заради разликите в лихвите, които те предлагат на вложителите и които държавата предлага по дълговите си книжа. Загреб обаче планира още емисии, в които да допусне участие на индивидуални инвеститори.

Тя допълни, че борсата в Хърватия се фокусира върху новите технологии – изкуствен интелект, инструменти за криптотърговия и други. Засилва се и рекламата на борсата като основен инструмент за финансиране на туристически компании, които са гръбнакът на икономиката на страната.

Иван Щериев, Ивана Гаджич и Адриан Танасе. Снимка: Investor Media Group

Иван Щериев, изпълнителен директор на Македонската фондова борса, посочи, че в Северна Македония също е направен тест на интереса на индивидуалните инвеститори към държавните облигации. Малка емисия за 10 млн. евро е презаписана 2,3 пъти. В момента тече продажба на друга емисия и се очаква македонското финансово министерство да обяви резултатите всеки момент.

Щериев коментира, че в момента основен приоритет е хармонизирането на македонското законодателство с това на ЕС, за да може местният капиталов пазар да се развива и расте.

Свързани компании:

Свързани компании: