Четири подхода за разрешаване на банковите проблеми

Банките са създадени да фалират. И това и правят. Правителствата искат от тях да бъдат хем безопасни места за хората, където да държат парите си, хем да поемат риск в търсене на печалбата. В един и същ момент те са регулирани комунални услуги и поемащи риск предприятия. Стимулите за мениджмънта ги насочват по-скоро към поемането на риск, точно както стимулите за държавите ги насочват към спасяване на комуналната услуга, което рискът избухне. Резултатът е скъпа нестабилност, пише финансовият редактор на Financial Times Мартин Улф.

Ако едно нещо стана ясно за събитията от последните две седмици, то е, че прехвалените реформи, въведени след световната финансова криза, не са променили това чак толкова много – или поне не достатъчно.

Да, задлъжнялостта на банковите системи намаля от кризата насам. Но остава опасно висока. Според Федералния резерв към 8 март 2023 г. разликата между балансовата стойност на активите и дълговите пасиви на американските търговски банки е била 2,137 трлн. долара. Този капитал е подкрепял активи, които условно са стрували 22,8 трлн. долара. Но скорошен доклад предполага, че загубите от оценката на пазарна стойност вече са около 2 трлн. долара. По-общо изтичане ще изведе тези загуби на открито и ще унищожи капитала. За да се предотврати това, може да се наложи властите да защитят всички депозити.

Бяха изречени хубави думи за нуждата за организирано оздравяване на фалиращите банки, като капиталът на акционерите би бил първият, който ще бъде заличен. Но ето, че не това се случи при спасяването на Credit Suisse. Акционерите запазиха стойността си, а държавата им осигури и индиректно гаранции, гарантирайки UBS. Въпреки това швейцарският финансов министър заяви: „Това не е спасяване. Това е търговско решение“. Но всъщност е спасяване. И все пак може да е най-евтиното решение като цяло. Но не така трябваше да работи кризисният режим след 2008 г. И все пак – изненадата не е голяма.

На този етап все още не е ясно колко лоша ще бъде кризата. Вече е ясно обаче, че реформите след последната, макар да са по-добри от нищо, не са били достатъчни, особено след като администрацията на Тръмп ги измени. Те не гарантират устойчива на криза система. Не предоставят плавен начин за оздравяване на банка в криза, особено ако има риск тази криза да стане системна.

Какво може да се направи тогава? Има четири широки подхода за реформа.

Първият, пазарът да бъде оставен да надделее, както Кен Грифин от американския хедж фонд Citadel твърди. Уви, функциите на банките да предоставят пари и кредити са твърде жизненоважни, за да се позволи това. Идеята, че гарантирането на депозити от правителството създава морален риск, също е сложна. Вложителите не са в състояние да следят стабилността на банките в реално време: липсата на гаранции само ще ги направи по-нервни. Но наличието им очевидно представлява субсидия за акционерите и така насърчава по-висока задлъжнялост и поемане на по-голям риск.

Вторият, да се затегнат текущите регулации. Всички банки с депозити, които са де юре или де факто гарантирани, трябва да бъдат регулирани за капиталова стабилност и ликвидност по един и същ начин. Решението Silicon Valley Bank да се извади от регулаторната мрежа за системно значими банки бе грешка, тъй като всичко може да предизвика паника, ако значителен брой банки имат подобни уязвимости. Освен това, докато се разширяват гаранциите по депозитите, трябва да се увеличат и застрахователните премии и да се свържат с рисковите характеристики на банките, например задлъжнялостта. И отново, стрес тестовете трябва да са за всички и да са брутално реалистични за всички рискове, включително лихвените проценти.

Третият подход е да се отиде много отвъд обичайното при засилване на устойчивостта на банките. Една препоръка предполага преминаване към задължнялост в съотношение три към едно вместо 10 или 20 към едно, което сега е често срещано. Алтернативно предложение е банките да бъдат принудени да се финансират с дълг, който се конвертира автоматично в акции, когато пазарните оценки се свият. Предложение на Мървин Кинг, бивш гуверньор на Английската централна банка, е банките да съпоставят депозитите с техните ликвидни активи. Това ще включва предварително договорена стойност на обезпечението срещу кредитиране от последна инстанция. Това трябва да гарантира ликвидност по всяко време. И накрая, трябва да се наложат санкции на ръководството на фалиралите банки, отразявайки реалността, че това са комунални услуги.

Четвъртият подход е да се захвърли опитът предоставянето на пари да се комбинира с рискови заеми в един вид бизнес. Това ще има два допълващи се елемента.

Задълженията към обществото, за които се предполага, че са напълно ликвидни и изкупени по номинал („пари“), трябва да бъдат съпоставени едно към едно с подобни активи. Това може да се направи, принуждавайки посредниците да държат резерви в централната банка или подобни ликвидни държавни задължения. Това е известният „Чикагски план“. Но членовете на обществото така могат да държат пари на централната банка директно. Това беше невъзможно, когато достъпът до банкиране изискваше клонови мрежи, но сега би било възможно всеки да притежава цифрови валути на централната банка, които са напълно безопасни, във всякакви количества. Тази идея би превърнала централната банка в монополен доставчик на пари в икономиката. След това управлението на системата за цифрови плащания може да бъде предадено на технологични компании. Парите, създадени от централните банки, могат да се използват за финансиране на правителството (заменяйки държавните облигации) или да бъдат инвестирани по други начини.

В същото време посредничеството при риска може да се извършва от взаимни фондове, чиято стойност ще се движи с пазара. По-малко радикално е посредничеството да може да се извършва от банкови институции, но такива, финансирани от комбинация от собствен капитал, облигации и срочни депозити, а не от безсрочни депозити.

Все още никой не е готов за тези последни подходи. Но вторият и третият трябва да са на дневен ред. Банковият сектор се разкри като като част от държавата, маскирана като част от частния сектор. Той най-малкото трябва да е много по-здрав. А в идеалния случай ще бъде радикално трансформиран.