fallback

Димитър Радев остава начело на БНБ

За номинирания от партия „Възраждане“ Любомир Христов гласуваха 39 депутати

16:10 | 18.07.23 г. 2

Досегашният управител на Българската народна банка Димитър Радев остава начело на БНБ за мандат от още шест години, след като депутатите го избраха със 155 гласа, като нямаше въздържали се. За номинирания представител на опозицията от партия „Възраждане“ Любомир Христов гласуваха 39 депутати, а 47 се въздържаха.

В кулоарите в парламента Димитър Радев съобщи, че още утре ще номинира Андрей Гюров и Петър Чобанов за подуправители на Българската народна банка. „Едно от най-важните условия, които поставих, когато приех да бъда номиниран за управител, беше, че ръководството на БНБ трябва да бъде избрано с широка политическа подкрепа. Широката политическа подкрепа е силен фактор за независимостта на централната банка“, посочи гуверньорът на централната банка.

Аргументи за еврозоната vs паричен съвет

Споровете в парламента бяха не толкова за бъдещата политика на централната банка, колкото политически.

Единствено Георги Ганев от „Демократична България“ обърна внимание, че нивото на представянето на двамата кандидати в бюджетна политика е било „изключително позитивно“. „Имахме двама кандидати на високо ниво, които казаха смислени неща и очертаха смислена визия какво биха правили, ако станат управители на БНБ, с добре защитени аргументи и отговориха добре на поставените им въпроси“, отбеляза макроикономистът.

Според него „това, което се случи в петък, е един добър пример за добре проведена процедура с качествени кандидати“. Той благодари на колегите си от „Възраждане“ за представянето на „кандидат, който допринесе за дълбочината на дискусията“.

„Спорът на въпроса за влизане на България в еврозоната със сегашното ниво на реална и номинална конвергенция, което имаме, дали е за предпочитане, или не е за предпочитане, не е абсолютен въпрос. В сравнение с какво членство в еврозоната би представило рискове от сорта на асиметрични шокове и т.н.? В сравнение с валутен борд – отговорът е не", коментира Ганев.

Той посочи, че рисковете при валутен борд са абсолютно същите и няма разлика от такива, които биха възникнали, ако страната ни е в еврозоната. „Ако имахме независима валутна политика без валутен борд, тогава можем да влезем в този спор. Но при валутен борд този спор не съществува. При вероятността от евентуална рецесия при валутен борд БНБ има възможност да управлява минималните задължителни резерви в известна степен, но не твърде много. Знаем добре, че в еврозоната инструментите на макропруденциалната политика могат да бъдат доразвити и остават национален приоритет – не се променят. Може да се води антициклична политика за българския цикъл, която номинално да омекотява асимитричните шокове и при членство в еврозоната", увери Георги Ганев, като потвърди, че както и при валутен борд, и при членство в еврозоната, използваните инструменти ще са много ограничени.

Според него разликата е важна, но не голяма. „Рецесията, за която Любомир Христов говори на заседанието на бюджетна комисия, че може да изтрие 11-12 млрд. лева при членство в еврозоната и 9-10 млрд. лева при валутен борд“, припомни депутатът и посочи, че разликата е 1 млрд. лв.

Ганев е категоричен, че „няма идеално нещо при сравняваме на две несъвършености“. „Именно там и намирам проблема с доклада на БНБ, където не се прави сравнение какво би било с режима на валутен борд“, коментира макроикономистът и подчерта, че този доклад не може да послужи да се вземе политическото решение, затова настоява дебатът за влизане на България в еврозоната да продължи.

Опозицията за кандидатурите

В началото на извънредното заседание за избор на управител на централната банка се изказа Румен Гечев от “БСП за България”, който обяви, че няма да подкрепят нито една от двете кандидатури, защото смятат избора за предопределен. По думите му и двамата кандидати са професионалисти, но БСП има политически различия с тях по последиците от влизането в еврозоната.

Investor.bg припомня, че в петък от „БСП за България“ оттеглиха кандидатурата на Николай Каварджиклиев по негово искане. „Не желаем да участваме в предварително нареден мач“, заяви тогава лидерът на социалистите Корнелия Нинова.

Гечев отбеляза, че приемането на еврото сега е прибързано и застрашава конкурентоспособността на българските компании. Той потвърди, че от БСП имат претенции към ръководството на БНБ „при това ускоряване за влизане в еврозоната защо не предостави анализ с разчети с плюсовете и минусите“. „Вместо това получихме материали без подпис и печат с различни констатации. Не получихме и обяснение защо България трябва ускорено да приеме еврото, при положение че далеч по-развити икономики като Швеция и Дания не желаят да приемат еврото, както и напреднали икономически страни като Полша, Чехия и Унгария“, коментира Гечев.

От опозицията бяха много активни за разлика от управляващата коалиция, от която само Десислава Атанасова беше на парламентарната трибуна при представяне на кандидата на ГЕРБ–ПП Димитър Радев.

Според Тошко Йорданов от „Има такъв народ“ решението за избора вече е направено и обсъжданията са загубено време. По думите му в Народното събрание се разиграва театър с предизвестен край и сделката е договорена задкулисно, като това се отнася и до подуправителите на БНБ.

Независимият депутат Радостин Василев обяви, че няма да подкрепи кандидатурата на Димитър Радев, защото е политическа.

Деян Николов от „Възраждане“ настоя да има дебат за гуверньора на БНБ заради „сериозно притеснение от водените политики от Димитър Радев, който е напът да бъде преизбран“.

Изказването му критикува водената политика, която засяга готовността за членство на страната ни в еврозоната. Той предупреди, че ниското равнище на конвергенция заради ниски доходи създава опасност от инфлационен риск. Депутатът смята, че при евентуалното влизане в еврозоната и очакваните ниски лихвени проценти за бизнеса има опасност капитали да се насочат към нископроизводствени сектори.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 18:49 | 18.07.23 г.
fallback
Още от Банки и застрахователи виж още