Кандидатите за БНБ подкрепят еврото, но са на различно мнение кога да го приемем

От периферията трябва да стигнем до ядрото на еврозоната, обяви в парламентарната бюджетната комисия вече известната си позиция, че България трябва максимално бързо да влезе в еврозоната, настоящият управител на централната банка Димитър Радев и кандидат за втори мандат, издигнат от ГЕРБ-СДС със заявена подкрепа от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“.

Според него до 2029 г. пред БНБ стои нуждата от консолидация на постигнатото и надграждане.

Другия кандидат за поста, Любомир Христов, издигнат от партия "Възраждане", също е за приемането на европейската валута у нас, но смята, че това трябва да стане не по-рано от след 15 години, заради икономическото развитие на България и изоставането на доходите от средното равнище за ЕС.

Часове преди изслушването на номинираните за гуверньор на БНБ лидерът на социалистите Корнелия Нинова обяви, че "БСП за България" оттегля кандидата си Николай Каварджиклиев. "Не желаем да участваме в предварително нареден мач", заяви тя и обясни, че оттеглянето е по негово желание.

Приоритетите

„В резултат на участието в банковия съюз БНБ и банковият сектор са в много голяма степен ефективни членове на еврозоната, отчете Димитър Радев пред депутатите и напомни, че централната банка участва активно и напълно равноправно с останалите централни банки от еврозоната при вземането на важни решения, свързани с надзора и преструктурирането на банките в еврозоната, включително и на българските банки.

"Чрез участието на лева в Европейския валутен механизъм България единствена от страните извън еврозоната без Дания, която е със специален статут, изпълнява критерия за валутна стабилност – един от най-важните критерии за присъединяване на една страна към еврозоната“, каза още Радев.

Според него БНБ е в добра изходна позиция чрез участието в банковия съюз и тя вече е силно интегрирана към еврозоната и към нея няма поставени условия "след като критериите бяха изпълнени още през 2020 година".

Димитър Радев потвърди, че от позицията на управител на БНБ и кандидат за нов мандат целта, която поддържа, е влизането на България в еврозоната да стане възможно най-скоро и не по-късно от 1-ви януари 2025 г.

Задачите, които си поставя той за следващите шест години, ако бъде избран, е консолидиране на постигнатото до момента, като БНБ ще продължи да действа съгласно условията на европейския надзор.

Рисковете

При представянето на концепцията си пред депутатите Любомир Христов посочи, че има известни рискове пред бързото влизане на България в еврозоната.

"На първо място бих поставил изработването и представянето на официален, приет от управителния съвет на БНБ, анализ на средносрочните ефекти от въвеждане на еврото в страната. Смятам, че не е късно за професионален дебат по този въпрос – кога е най-удачният момент България да се присъедини", коментира той.

Христов посочи още няколко от аргументите си против влизането във валутния съюз. Сред тях са, че би използвал по-активно инструментите на макропруденциалната политика с цел потискане на инфлацията и контролиране на риска в балансите на търговските банки чрез успокояване растежа на кредита за домакинствата и активизиране на изследователската и прогнозна дейност на БНБ. Централната банка трябва да се фокусира върху теми от практически интерес както за самата институция, така и за държавното управление, като например – какви са уроците от функционирането на еврозоната, отбезя той.

Кандидатът на "Възраждане" също смята, че еврото има редица предимства, но предупреди, че ако се присъединим към еврозоната сега, а в следващите десет години изпаднем в криза, това би изтрило всички възможни ползи.

"Мисля, че мястото на България е в еврозоната, но присъединяването ни сега би било преждевременно, защото създава неоправдани рискове със съмнителни ползи. Датата за присъединяването ни трябва да бъде зададена от реалната конвергенция", е мнението на финансиста.

В отговор на депутатски въпрос Христов посочи, че след влизането в еврозоната е възможен приток на чуждестранен капитал, инвестиран в нископроизводителни сектори като строителство и търговия, който да е спекулативен. Като друг риск той смята „временно надуване на балони и неустойчиви дефицити по текущата сметка на платежния баланс“. "В такъв момент, ако сме в еврозоната, можем да реагираме само със затягане на колана до последна дупка. Искам да уточня, че говоря за рискове, не за предопределеност", обясни финансистът и потвърди, че това е историята на еврозоната, но и нашата от минали години.

По думите му, за да се противопоставим на такава перспектива, вариантът е да ограничим входящите потоци на капитал. „За мен единственият начин да се смекчат тези рискове, е страната да се концентрира върху ускоряване на растежа с цел по-бърза конвергенция на страната към средноевропейските нива, с което всички тези рискове ще станат по-ниски", смята той.

Според Христов идеята за едновременно разплащане с лева и евро преди официалното приемане на европейската валутата, не е добра. Той поясни, че двойно плащане се прави тогава, когато доверието в основната валута е напълно колабирало, а България няма такъв проблем. „Това е решение, което си търси проблем. Европейската централна банка не гледа с добро око на влизането в еврозоната от задната врата“, коментира Христов.

Политиката на БНБ

„Позицията на БНБ за еврозоната е описана в хиляди страници и в над 250 решения, взети с консенсус, и нито едно не е против еврозоната. Няма необърнат камък по тази тема“, заяви Димитър Радев в отговор на депутатски въпрос как се вземат решенията в централната банка.

Той разграничи два етапа във водената политика на централната банка – преди и след 1 януари 2025 г.. Според него през първия етап трябва да има приемственост на затягането на монетарните условия, а през втория – безпроблемно функциониране в рамките на споделения паричен суверенитет.

Димитър Радев съобщи, че пълният пакет законодателни промени, подготвяни от БНБ, ще бъде внесен в Народното събрание през септември, и потвърди, че що се отнася до техническата готовност на страната ни за приемане на еврото, централната банка и банковия сектор до голяма степен ще бъдат готови до края на тази година. Според него "вече са извървяни 95 метра от пътя и се достига до финала".

Конкурентът на сегашния управител на БНБ смята, че българското общество трябва да е запознато с рисковете от приемането на европейската валута. Любомир Христов се надява, че за това ще се предприемат и правилните стъпки.

Изборът на подуправители

Гуверньорът на БНБ отказа да отговори на депутатите кои са имената, които би предложил за подуправители на централната банка, ако бъде избран за втори мандат, но не отрече, че изборът е политически. Той е на мнение, че в България има добър баланс по отношение на политически назначения в централната банка, тъй като решенията от ръководството се вземат с консенсус, а в други държави дори се стига „подуправителите да се съдят“.

„Бях готов да напусна офиса, но за втори мандат ме мотивира широката политическа подкрепа и желанието да довършим започнатото“, аргументира решението си Димитър Радев.

В отговор на въпрос от медиите дали той като управител на БНБ ще има повече публични прояви, Радев обяви, че се надява в нов мандат да увеличи „отвореността към медиите и публиката“.

„30 години говорим за независимост на БНБ – стандартът е централните банки да са независими и подотчетни с по-голяма откритост пред обществото“, е мнението и на Любомир Христов.

След приключване на изслушването двамата кандидати за управител на БНБ се поздравиха като стари приятели.

На извънредно заседание следващата седмица Народното събрание ще избере управител на БНБ. При гласуването на кандидатурите в пленарната зала за избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите депутати.