Бюджетната комисия на парламента прие Закона за БНБ на второ четене

Бюджетната комисия в Народното събрание прие на второ четене промените в Закона за БНБ, които уреждат статута на централната банка след приемане на еврото. В законопроекта не е посочена конкретна дата, макар 1 януари 2025 г. е определена за целева към момента. Текстовете са съгласувани с Европейската централна банка.

Народните представители отхвърлиха искането членовете на управителния съвет на БНБ да не са участвали в ръководството на политически партии в последните пет години.

Депутатите оставиха решението за планарната зала дали да има освен протокол и аудиозапис от разширените заседания на управителния съвет на централната банка, правителството и народните представители, когато се разискват важни въпроси за банковата система. Предложението на „Възраждане“ засяга прозрачността и контрола в отчетността на централната банка при вземане на решения от Европейската централна банка.

Според проф. Румен Гечев в законопроекта има технически пропуск и настоя освен протокол от заседанието да се прави и аудиозапис, който да се съхранява безсрочно.

„Не си и помислям, че протоколът и аудиозаписът ще бъдат публикувани, това може да стане само с разрешение на управителния съвет на БНБ", посочи депутатът, като подчерта, че има случаи, за които трябва да се носи отговорност и може да се стигне до проверки. „Твърдя, че в ЕЦБ правят аудизапис и подробен протокол, правят го и много централни банки, такава е европейската практика, затова ще го предложа в зала“, каза той.

Подуправителят на управление „Банково“ на БНБ доц. Петър Чобанов обясни, че досегашната практика е свързана с протоколиране на заседанията на банковия регулатор и пълният набор от документи и решения се отразяват в полугодишния и годишния доклад на БНБ.

Председателят на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев предупреди, че има банкова тайна и тази информация е много чувствителна на слухове. Според него важни са решенията и подписите под тях. Ако те станат достояние на обществото, могат да предизвикат трусове в банковата система. За пример той даде разширен състав на заседание в БНБ в неделя, когато преди години се наложи рефинансиране на банка, но се обсъждаше „банкова ваканция“ от понеделник.

От „Възраждане" поискаха четири пъти в годината да се изслушва управителя на БНБ, който отговаря за основни икономически политики, гарантиращи стабилността на националната валута и спестяванията на гражданите и фирмите. Предложението на Цончо Ганев беше отхвърлено с мотива, че регулярността на срещите с гуверньора се решава от депутатите.

Румен Гечев настоя да има координация между институциите, като визира БНБ и Министерството на финансите, а Петър Чобанов го увери, че съгласуване на макроикономическите политики присъства в устава на централната банка.

Цончо Ганев посочи, че законопроектът за промени в Закона за БНБ, направен от Министерския съвет, отговаря на изискванията на ЕЦБ, но изрази неудомение защо въпреки това се налагат толкова много редакции, въпреки че са съгласувани с централната банка.

Заместник-министър във финансовото министерство Ивайло Яйджиев увери, че при вземането на решения са участвали всички институции.

Цончо Ганев поиска да разбере каква част от валутния резерв, и по-конкретно от златните резерви, "ще отиде от Лондон във Франкфурт" в ЕЦБ след приемането на България в еврозоната. По думите на подуправителя на БНБ „конкретната композиция ще се разбере, когато наближи съответното членство“.

Петър Чобанов поясни, че управлението ще зависи от паричните операции при сключване на споразумението с ЕЦБ, но след включването на България в резервите на ЕЦБ средствата ще продължават да принадлежат на страната ни.

„Ще ги прехвърлим, няма да ги подаряваме“, коментира бъдещето на златния резерв на БНБ Йордан Цонев, а депутатът от ПП-ДБ доц. Георги Ганев пресметна, че при 4,8 млрд. евро една трета е в злато.

Йордан Цонев заяви, че парите на вложителите в банковата система са гарантирани, след като беше коментирана кризата с КТБ. „Бюджетът отпусна 4,5 млрд. лева с лихва и Фондът за гарантиране на влоговете от вноските от печалбата на търговските банки, не от вложителите, възстанови на държавата 4,5 млрд. лева. Мисля, че това са около 150-160 милиона печалба от лихвата“, припомни председателят на парламентарната бюджетна комисия и обясни, че са загубили пари само вложители с депозити извън гарантираните.

Преди гласуването на Закона за БНБ депутатите приеха промени в уставите на Европейската банка за възстановяване и развитие и на Международната банка за възстановяване и развитие.