Дългото чакане за понижения на лихвите може да е само началото

Търсенето на онези намаления на основните лихви, които пазарите преди очакваха със затаен дъх, започва да се усеща като сортиране на кашони след преместване. Това, което търсиш, е някъде там. Само още един кашон и може би ще го намериш, пише редакторът на Bloomberg Даниел Мос.

Пониженията, които бяха прогнозирани за средата на годината – а според някои пазарни залози и по-рано – редовно биват изтласквани за по-нататък. Справедливо е да се чудим дали вместо това ще бъдат типични за 2025 г.

Нова Зеландия обмисли допълнително повишение миналата седмица. По-рано се очакваше страната да бъде сред първите, които ще намалят лихвите и, според някои изчисления, трябваше вече да го е направил предвид отслабващата ѝ икономика. Южна Корея – една от първите, които предприеха стъпки срещу инфлацията, ще трябва да почака. Устойчивите ценови увеличения в Индия вероятно отлагат решението.

Едва ли минава седмица без някое голямо име от Wall Street да отложи прогнозите си. Икономистите от Goldman Sachs сега очакват Федералният резерв да облекчи политиката си през септември, а не юли. Главният изпълнителен директор на компанията заема по-нюансирана позиция: Дейвид Соломон не очаква понижение тази година. Инфлацията се оказва по-трайна от очакваното в повечето икономики и, с малко изключения, растежът се запазва без понижения на лихвите. Европейската централна банка (ЕЦБ) вероятно ще се отдели от стадото предвид начина, по който представилите често говорят за намаление през юни.

Обезсърчаваща новина е, че периодът на изчакване може да е по-дълъг от няколко месеца. Инфлацията се забавя, макар че на много места темпът на ценовите увеличения все още надвишава целите на централната банка. Предвид порицанието, което се натрупа върху властите, че твърде бавно затягат политиката, докато инфлацията скачаше през 2021 г. и началото на 2022 г., кой може да ги вини, че са предпазливи? Отново и отново опитът от 70-те години на миналия век, когато високата инфлация се затвърди, се разгръща от ястребите като вид морална игра.

Направиха ли централните банки грешки? По време на сесията на Азиатския форум за парична политика в петък те бяха смъмрени заради убеждението си, че високата инфлация е оставена в историята. Имаха твърде много вяра в бъдещите насоки и имплицитната способност да проектират точно посоката на икономиките, казва бивш представител на конференцията в Сингапур. Обещанията, че количественото облекчаване ще бъде свито, преди лихвите да се повишат, забавиха навременния отговор. Изглежда консенсусът е, че всяко понижение тази година ще бъде минимално, почти символично – условия, които обикновено биха оправдали големи съкращения, не съществуват.

Тази оценка е сурова. В крайна сметка, между срива на ипотечното кредитирабе и втората година от пандемията, инфлацията беше кучето, което не хапеше. Тогавашният гуверньор на Фед Джанет Йелън, сега министър на финансите, нарече тенденцията „мистерия“. Консервативните експерти уверено прогнозираха, че вълните от количественото облекчаване ще доведат до поевтиняване на долара. Това не се случи. Разбираемо е, предвид периода на твърде ниска инфлация, че централните банкери няма да са склонни да скочат при първите потрепвания на нарастващите цени. Централните банки освен това имаха малък опит в това да се справят с прекъсванията на веригата за доставки от епохата на Covid в наистина голям мащаб.

Би било добре, макар и разочароващо за някои инвеститори, да задържат още малко облекчаването. Но отвъд дебата за това дали конкретен индикатор е с един или два базисни пункта над очакванията, може ли да се случи основна промяна в световната икономика? В статия от март за The Brookings Institution Хасан Афрузи, Марина Халак, Кенет Рогоф и Пиер Яред предупредиха за по-чести скокове в цените. Историческите тенденции, които ограничиха инфлацията и направиха работата на централните банки по-малко трудна, се обръщат.

Авторите твърдят, че отстъплението при глобализацията, напрежението върху бюджетите от застаряващите общества и политическия популизъм, по-високите разходи за отбрана и дори зеленият преход ще окажат натиск върху лихвите. „Смятаме, че е доста вероятно този път инфлацията да се забави“, казва Яред в подкаст на Brookings миналата седмица. Но „шансовете инфлацията да се ускори отново и да преживеем видовете пикове, които видяхме, са много по-вероятни“, казва той.

Златната епоха на централното банкиране може да е отминала, не че винаги се е усещала като такава. Годините, когато властите жадуваха за по-висока инфлация, имаха своя дял в историята от катаклизми: азиатската финансова криза, рискът от дефлация в началото на новото хилядолетие, дълбоката рецесия, отприщена от фалита на Lehman Brothers Holdings Inc., та чак до драматичното – и спорно — разширяване на властта на централната банка по време на най-лошия период на пандемията от Covid.

Следващият път, когато индексът на потребителските цени в САЩ, Австралия или Индонезия остане под прогнозите с една десета от процента, не се тревожете твърде много. Много повече е заложено на карта. Управителите на централните банки трябва да се подготвят за нов – или завръщане на стария – свят. Ценете пониженията на лихвите, когато те се случат.