Руската централна банка намали рязко лихвите на фона на охлаждането на икономиката

Руската централна банка драстично намали основния лихвен процент до най-ниското му ниво от почти година насам на фона на забавящата се инфлация и нарастващите опасения, че охлаждащата се икономика може да изпадне в рецесия, предаде Bloomberg.

В петък паричният орган понижи базовия лихвен процент с 200 базисни пункта до 18%. Всички анкетирани от Bloomberg икономисти очакваха понижение, като 7 от 11 прогнозираха точно този ход. Един от анализаторите дори очакваше още по-голямо намаление, а трима предвиждаха по-умерено понижение от 100-150 базисни пункта.

„Инфлационният натиск намалява по-бързо от очакваното, а ръстът на вътрешното търсене се забавя“, се посочва в изявление на финансовата институция. „По-нататъшните решения относно основния лихвен процент ще се взимат в зависимост от устойчивостта на ценовия натиск и динамиката на инфлационните очаквания“, се казва още в него.

През юни централната банка направи първото си понижение на лихвите от 2022 г. насам, намалявайки рекордния основен лихвен процент от 21% с 100 базисни пункта. Тогава паричният орган предупреди, че крехката тенденция към дезинфлация може да наложи пауза или дори връщане към по-строга парична политика. Скорошните макроикономически данни обаче не потвърдиха тези опасения.

Растежът на цените се забави през юни до около 4% - целевото ниво за годишна инфлация. Банката беше прогнозирала, че инфлацията ще достигне своя връх през май, но това се случи още през март.

Федералната статистическа служба на Русия също така отчете първото седмично понижение на цените от септември 2024 г. насам. Според изявлението на банката в петък годишната инфлация се е забавила до 9,2% към 21 юли. Въпреки това оттам отново предупредиха, че „ценовата динамика остава неравномерна“ и че „не се е формирала устойчива тенденция на спад в инфлационните очаквания“.

Все повече бизнес лидери и държавни представители предупреждават, че месеци наред икономиката е подложена на натиск от рекордно високите разходи по заемите. Сред тях е и министърът на икономиката Максим Решетников, който миналия месец - на една сцена с руския гуверньор Елвира Набиулина - заяви, че икономиката е на ръба да изпадне в рецесия.

Растежът напоследък е ограничен до тесен кръг индустрии, свързани с държавните разходи и заместването на вноса, докато останалата част от икономиката показва „крехка и неравномерна динамика“, според доклад на Руската централна банка от този месец. Отделен доклад показа последици за регионалните икономики от прекомерно високите разходи по заемите. Сривът в продажбите на жилища доведе до спад в производството на мебели, което от своя страна удари търсенето на дървен материал и предизвика замразяване или съкращаване на инвестиции от фирмите.

Скъпите заеми подкопаха и потребителското търсене на нови автомобили, а най-големият производител в страната - АвтоВАЗ - обмисля въвеждане на по-кратка работна седмица, за да намали производството, съобщи агенция „Интерфакс“.

През юли индексът на бизнес климата се върна на нивата от икономическата криза през 2022 г., когато САЩ и страните от Г-7 наложиха санкции след руската инвазия в Украйна.

Централната банка в петък отбеляза също, че „се появяват повече признаци за отслабване на пазара на труда“ - основен фактор за инфлацията в последните години - и че ръстът на заплатите се забавя в сравнение с 2024 г.

Централните банкери понижиха и прогнозата си за инфлацията в края на годината - от 7-8% на 6-7%. Паричният орган запази прогнозата си за ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2025 г. на ниво между 1% и 2% и предвижда средната цена на руския петрол тази година да бъде 55 долара за барел – понижение спрямо предишната оценка от 60 долара.