Финансовият министър се отказа да внася проектобюджет за 2023 г.

Удължителен държавен бюджет до приемането на нов от редовно правителство ще предложи на Народното събрание финансовото министерство. За този вариант съобщи на първото извънредно заседание на 48-ия парламент служебният министър на финансите Росица Велкова, която представи състоянието на приходната и разходната част на бюджета. Тя е категорична, че ако парламентът приеме бюджетен дефицит от 6,6%, това ще попречи на България да влезе в еврозоната. Велкова прогнозира, че новият дълг, който може да поеме държавата през следващата година, е в размер на 10,3 милиарда лева.

„Към момента салдото е положително, отчете министърът, но предупреди, че това не е необичайно. – Това изглежда оптимистично, но бюджетът обикновено е на излишък до последните два месеца на годината, но това не означава, че годината ще завърши на излишък, защото бюджетът, приет от Народното събрание, е на дефицит“.

Министърът съобщи, че се очаква икономия на разходите в размер на 1 млрд. лева в частта капиталови разходи. По думите на Велкова 540 милиона лева са изразходвани за украинските бежанци към края на септември.

Въпросите към финансовия министър

Лидерът на БСП Корнелия Нинова, по чието искане е изслушването на служебния финансов министър, смята, че приемането Бюджет 2023 е най-важният, като призова да се бюджетира реално. „Притеснени сме от единия от вариантите за бюджет, подготвен от служебния кабинет, в който се орязват или замразяват социални плащания. За нас е важно да има подкрепа за хората“.

Кирил Ананиев от ГЕРБ-СДС настоява да се разбере какви разходи ще се направят по Националния план за възстановяване и устойчивост и как те ще се отразят на Бюджет 2023. От обясненията на Велкова се разбра, че планираните приходи по плана са за 2,8 млрд. лева, а трябва да се направят разходи с проекти за 1 млрд. лева. Тя посочи, че „икономията“ от 1 млрд. лева от тази година може да се пренесе в следващата, ако се изпълнят критериите по второ и трето плащане.

Депутатът обаче изрази притеснението си, че до този момент по Плана са похарчени само 50 млн. лева, което ще се прехвърли на бюджета за следващата година, което означава, че няма да се изпълнят проекти.

Росица Велкова каза, че не разполага с информация за какви проекти става въпрос, но увери, че всички министерства се подготвят с информация за това, както и общините.

Финансовият министър защити бюджетната прогноза за 2023 г. с ръст от 2,9% на БВП предвид ревизираните данни на НСИ. Тя обясни, че прогнозата не е подценена, след като е ползван моделът на 14 институции, сред които БНБ и МВФ, които залагат съответно икономически растеж от 2,8% и 2,9% за догодина.

Депутатът Петър Чобанов от ДПС коментира, че политиките на служебното правителство не са променени от наследството на предходния кабинет и това обяснява защо няма средносрочна прогноза за икономиката на България.

Румен Гечев от БСП настоява правителството да внесе един вариант, „каквато е бюджетната практика по света, а не три варианта“. Той изрази безпокойство заради намеренията за данъчни промени и орязване на капиталови и социални разходи. „Не се изпълняват бюджетни правила, а те са свързани с икономическия растеж. Няма да се съгласим с орязване на разходи за българските граждани и фирми“, заяви депутатът.

Въпроси за дефицита

По отношение на въпрос, зададен от Корнелия Нинова и свързан с инвестиционни разходи и внесеното предложение от Министерството на отбраната в първия работен ден на служебния кабинет в Тригодишната прогнозна рамка за разходи между 5 и 6 млрд. лева за придобиване на нови самолети, Велкова обясни, че те ще се правят като базов вариант в тригодишната прогноза за увеличаване на разходите за отбрана до 2% от БВП.

Мартин Димитров от „Демократична България“ заяви, че не трябва да се допусне дефицит заради финансовата стабилност на страната. Финансовият министър потвърди, че събираемостта на данъчните приходи след актуализацията на бюджета през пролетта са завишени и двете приходни агенции работят с контрол върху големи данъкоплатци и компании.

Кирил Петков от „Продължаваме промяната“ пресметна, че заложеният растеж за 2022 г. с намалени прогнози за 2023 г. показва разлика в приходите за догодина с 4 млрд. лева. По думите му ще продължи тенденцията за намаляване на растежа с модел за непрозрачно харчене на капиталови разходи. Депутатът не скри притеснението си, че пак ще има непрозрачно плащане към строителни фирми. Той смята, че ако „се запази планът на нашето правителство дефицит от само 2,5% от БВП, вместо заявените до 6,6%, България ще е изцяло в изискванията за влизане в еврозоната“.

Йордан Цонев от ДПС е на мнение, че Росица Велкова като служебен финансов министър се е постарала да покаже как прозрачно се управляват публичните финанси. „Дефицит, инфлация, която ще се превърне в стагфлация, трябва да кажем какво очаква хората“, посочи депутатът и настоя да има решение как ще се финансират мерките, които водят до дефицит. Цонев отбеляза, че дълговите пазари показват, че реагират инфлационно, че се повишават лихвите и се увеличава инфлационните очаквания. „Няма прогноза как ще изглеждат параметрите на икономиката на ЕС, ще имат ли европейските правителства инфлационни програми – вече има протести по площадите и хората искат компенсации“, коментира депутатът.

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов не скри притеснението си за „числата на държавния резерв“, който се очаква да падне до 5,5 млрд. лева, а страната ни „ще има да плаща дългове и дефицит от над 11 млрд. лева“. „Прилича на ситуация от 1994 г,. все още сме на 25% задлъжнялост, но заради състоянието на пазарите няма повод за оптимизъм. Ситуацията на страната не е добра, трябва оздравяване на публичните финанси. Ще настояваме за финансова стабилност и независимост заради състоянието на еврозоната. Това касае всеки българин – пенсии, заплати, въпрос е на политика, но не в краткосрочен, а в стратегически план“, заяви той.

Румен Гечев от БСП посочи, че разработката за проектобюджета е да се дадат фискални гаранции и правила, но напомни, че самата Европейска комисия изтегли изисквания за бюджетния дефицит и държавният дълг, наложени заради пандемията, защото не се спазват от повечето европейски държави. „И няма да се провежда политика за затягане, а за спасяване на бизнеса и домакинствата вместо фискалните правила“, каза депутатът.

Той посочи, че тази година дългът ще слезе под 24%, догодина ще бъде 25,4%, а 2024 г. – под 30%.

Румен Гечев е убеден, че бюджетът на 2022 г. се изпълнява в приходната част, но не и в разходната част. Спестяванията в капиталовите разходи не са в интерес на бизнеса и домакинствата и настоява служебният кабинет да се справи с усвояването на тези разходи.

Владислав Панев от „Демократична България“ обърна внимание на предизвикателствата пред световната икономика с глобална рецесия. Той прогнозира, че светът ще се отзове в стагфлация с оскъпяване на инвестициите в проектите и практически спиране на инвестициите и също настоява за политики в подкрепа на домакинствата.

„Фокусът трябва да е върху младите семейства с програма за разширяване на мерките, каквито направи предишното правителство. Панев предупреди, че при даденостите на Бюджет 2022 не е сигурно дали ще има растеж с капиталови разходи през 2023 г. при липса на реформи. „Да се обединим в Народното събрание за бюджет с по-нисък дефицит, да ускорим конкурентоспособността на българската икономика“, настоява депутатът като готовност за след кризисните години.