11 страни от Европейския съюз (ЕС), включително Франция и Италия, ще бъдат порицани от Европейската комисия заради прекомерни държавни разходи съгласно новите фискални правила, които ще влязат в сила тази година, съобщава Financial Times.
Миналата година тези страни са имали бюджетен дефицит над прага от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), позволен съгласно европейските правила. Комисията ще определи през юни дали да стартира т.нар. процедури за прекомерен дефицит във всеки един случай. Страните в еврозоната може да бъдат изправени пред глоби, ако не коригират посоката си, а страните извън нея – пред рискове за репутацията.
Почти гарантирано е, че Франция, Италия и Белгия, чиито дефицити са над 3% и не планират да се върнат към съответствие през следващите няколко години, ще бъдат санкционирани.
Фискалните правила бяха отменени по време на пандемията от Covid-19 и сега се прилагат отново, като биват реформирани, включително с клаузи, даващи повече свобода на действие за инвестиции в отбраната.
Новите правила получават допълнителна сила от Европейската централна банка, която каза, че може да изключва страни от новата си, но неизпробвана програма за изкупуване на облигации, ако не изпълняват препоръките по процедурите за прекомерен дефицит.
Някои държави, включително Испания и Чехия, твърдят, че дефицитът им ще се завърне на нивото или под 3% тази година и не трябва да бъдат наказвани за временно нарушаване.
„Може да има гранични случаи“, казва заместник-председателят на ЕК за икономическите дела Валдис Домбровскис за Financial Times. “Ако има страна, чийто прекомерен дефицит е близо до 3%, но е временно, може да решим да не използваме процедура за прекомерен дефицит. Бюджетът за 2024 г. може да влезе в действие“.
Румъния е единствената страна в момента с действаща процедура за прекомерен дефицит.
Полша и Румъния, както и Словакия, която е част от еврозоната, настояват за изключение от правилата на основание, че военните разходи в резултат на руската инвазия в Украйна са ги тласнали над прага.
„Полша има най-високите разходи за отбрана сред страните от НАТО, по-високи дори от САЩ. Това е извънредна ситуация, която трябва да бъде взета предвид при оценка за процедура за прекомерен дефицити и новите фискални правила на ЕС са направени за това“, коментира полският министър на финансите Анджей Домански за FT.
Полша има дефицит от над 5% за 2023 г. и е похарчила 3,9% от БВП за отбрана в същата година, което означава, че дефицитът, несвързан с отбраната, е под прага от 3%.
„Водим диалог с Комисията и има широко разбиране, че подобни инвестиции трябва да бъдат правилно взети под внимание“, казва Домански.
Разходите за отбрана „са един от релевантните фактори“, определящи дали да отворим процедура за прекомерен дефицит, казва Домбровскис.
Новите правила на ЕС бяха съгласувани между финансовите министри през декември, а само преди дни получиха одобрение от Европейския парламент. Предстои те да бъдат официално приети от Съвета на ЕС.
Не всички разходи за отбрана обаче отговарят на условията за снизходително отношение. Съгласно правилата „увеличението на държавните инвестиции в отбрана“ може да бъдат взети предвид, но не и периодичните разходи.
„По време на преговорите беше ясно, че това ще бъде тема. Заплатите на войниците спрямо танкове“, казва дипломат от ЕС, като отбелязва, че Комисията трябва да установи какво може да бъде освободено от правилата.
В миналото Комисията е била критикувана за това, че не успя да приложи правилата за дефицита, особено в случая с Франция. По-строгото прилагане беше ключово искане на Германия и други по време на преговорите за реформиране на правилата.
Един вероятен резултат е, че страните все още ще бъдат поставяни в процедури за прекомерен дефицит, но че бюджетната корекция, която Комисията ще определи през есента, ще бъде по-малка.
„Ясни правила управляват процедурите“, каза Домбровскис. „Тези основни параметри не са променени. Три процента от БВП остава съответният праг за започване на процедура за прекомерен дефицит“.


Европа закъсня с мерките за Черно море, послания на Фон дер Лайен са закъснели
Евростат: Все повече украинци получават временна закрила в България
Тежките верижни катастрофи на "Тракия" през годините
Поптодорова обясни какво е значението на посещението на Урсула фон дер Лайен във Варна
Говорител на ЕК: Бъдещият център за наблюдение на Черно море се очаква да бъде готов догодина
Учениците не могат да откриват сами знания, които още не притежават
Първите десет изгубени години след края на комунизма още тежат на България
Иран превърна павилиона си на COP31 в изложба за убитите 120 ученици в Минаб
Обществените нагласи спрямо Израел в Америка се обръщат
ЕИБ: Финансираме Isar Aerospace, PLD Space за космически стартове
Това Porsche 924 е първата полицейска суперкола в Дубай
Шакил О'Нийл си купи три Rolls-Royce-а заради наранено его
Боядисването на това Bentley Continental GT отнема 56 часа
Mercedes дава още 10-15 години живот на ДВГ
Какви рискове крие дистанционното стартиране на двигателя
Съдбовен ноември за 5 зодии
Омбудсманът иска законови гаранции заради автоматизираната система за решенията на ТЕЛК
Родилка изгуби половината от кръвта си след раждане у дома с "акушерка" без лиценз
Учени търсят алтернативи на захарта от ново поколение с помощта на ИИ
Батерия предаде робот при маратон в Антарктида