С какви мерки може да се постигне 3% дефицит според икономисти

Това, което излиза като разчети от Министерството на финансите, показва, че за следващата година ще е изключително трудно да се постигнат 3% дефицит, каза в студиото на NOVA икономистът Владимир Сираков. Така той коментира изнесените от вицепремиера и финансов министър Людмила Петкова оценки за приходите и разходите на държавата през 2025 г. 

Той посочи, че дефицитът може да достигне 8%, ако не бъдат взети мерки – най-вече в разходната част.

Според него за да се избегне надвишаване на планирания дефицит, ще се „пипне“ капиталовата програма и ще се отлагат разплащания, като ще има приоритизиране на проекти.

Сираков посочи, че трябва да има редукция по линия на разходите за издръжка, заплати и пенсии.

„Ножицата между приходите и разходите се отваря. За някои икономисти не е проблем, но за малка отворена икономика това би създало много деструктивни фактори“, каза той.

Според икономическия анализатор са необходими реформи, но опция като замяната на т. нар. плосък данък с прогресивен би била деструктивна за България.

Според Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите, има два варианта да се балансира бюджетът – или да се повишават данъци, или да се орежат част от услугите, които предоставя правителството.

„Никой не може да обясни как може за следващата година при 7-8% номинално нарастване на БВП средното увеличение на разходите да бъде с 16-17%“, коментира той.

„Когато правиш бюджет, в който има само заплати и напоследък – военни разходи, нищо добро не можеш да очакваш“, каза още Дацов. Той обаче смята, че няма да има повишаване на данъци.

Според икономиста от ЕКИП Георги Вулджев вдигането на данъците винаги трябва да е най-крайната мярка, след като всички други опции са изчерпани, а в България все още не са разгледани основните възможности.

Той също е на мнение, че големите проблеми не са в приходната част, а в разходната част на бюджета.

През годините с колегите сме предупреждавали, че тези разходи, които се залагат за догодина, са твърде високи. Завишиха се страшно много дългосрочните текущи разходи, а начинът, по който се покриваше дефицитът, е, че се вземаха еднократни приходни мерки, каза той.

Вулджев отбеляза, че страната има сериозен проблем с липсата на инвестиции, като през последните години България изостава много не само от Европа, но и от останалата част на Източна Европа.

Кога може да се приеме Бюджет 2025?

Проектобюджетът за 2025 г. трябва да бъде внесен до 31 октомври. Служебният кабинет изрази готовност да представи свой проект, но след предсрочния вот на 27 октомври. Единственият показател, коментиран от финансовия министър, е бюджетният дефицит, който да се запази в размер до 3%. Това е максималната допустима стойност по конвергентните критерии за приемането на България в еврозоната. 

Пред БНР икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Лъчезар Богданов прогнозира, че ако има редовно правителство, бюджетът ще се гледа през февруари–март, а ако се разпадне НС, вероятно ще се гласува в този порядък с допълнителни програми и конкретните политики с тематично мнозинство ще бъдат пришити към проекта на бюджет на министъра на финансите.

Лъчезар Богданов коментира и получаването на пари по Плана за възстановяване и устойчивост.

„Плащанията са свързани с мерки и реформи и държавите променят регулаторната рамка и бизнес средата, и недостатъци от образование, инфраструктура, данъчни системи и едновременно се движат инвестиционни проекти. При нас и в двата случая има изоставане. Всеки път, когато се смени изпълнителната власт, се спира работата по дадена програма и се заменят проекти. Това отнема време и нито се харчат пари, нито се правят реформи", каза Богданов.