Икономист: Облаците над държавните финанси може да забавят покачването на рейтинга на България

Преките чуждестранни инвестиции в България са на изключително ниско ниво от около 2% от БВП и причината е, че в страната ни все още има политическа несигурност. Това коментира Петър Атанасов, главен икономист на "Банка ДСК", в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Според него виждаме по-висока инвестиционна активност по линия на правителството, докато в частния сектор положението е по-различно. „Ако за малките чуждестранни инвеститори е по-лесно и прогнозируемо да влагат средствата си в България, за големите инвеститори това е невъзможно без политическа подкрепа“, обясни Атанасов.

Той смята, че българският бизнес малко е подранил да се зарадва на повишения кредитен рейтинг на страната ни до ВВВ+ и очаква, че облаците, които са надвиснали над държавните финанси, вероятно ще забавят следващото покачване на кредитния рейтинг на България.

Надценени приходи от ДДС

Икономистът отбеляза, че потреблението е основният двигател на ръста на българската икономика в последно време, като той е и най-големият компонент в общия доход на страната. Той посочи, че 65-70% от това, което се произвежда, идва най-вече по линия на частното потребление. „Потреблението е задвижвано от покачващи се доходи, ниските лихви по кредитите и положителните нагласи по линия на еврото“, добави Атанасов.

По думите на икономиста, приходите от ДДС в проектобюджета за 2026 г. са надценени. Правителството очаква годишен ръст от около 36% през 2026 г., като подобно покачване – 33%, беше заложено и в бюджета за тази година. Но към септември повишението е с 15%.

Петър Атанасов отчете, че в момента българската икономика отчита високи ръстове спрямо своя потенциал и в такива години би следвало държавните финанси да са на излишък, а не на дефицит или поне бюджетът да е балансиран.

Без промени в лихвите след еврото

Що се отнася до лихвите, икономистът е категоричен, че високите лихвени нива на централните банки изиграха своята роля, като до голяма степен укротиха инфлационното напрежение в целия свят, включително в Европа и в България.

„Лихвата на ЕЦБ е 2%, като банката и пазарът дават сигнали, че тя няма да се промени през следващите няколко години. Приемането на еврото в България няма да окаже почти никакво влияние върху кредитирането“, предположи икономистът. 

Той очаква в най-лошия вариант лихвите по жилищните заеми у нас да се повишат към края на 2026 г. до не повече от 2,6-2,7% спрямо нивото от 2,5% в момента.

Какво ускорява инфлацията у нас? Каква ще е средногодишната инфлация догодина? Ще остане ли бюджетният дефицит на страната ни в рамките на 3% от БВП до 2028 г.? Какви са очакванията за износа на страната ни през следващите години? Кои са най-големите търговски партньори на България в момента? Как се отразява положителната миграция след пандемията от Covid-19 върху пазара на труда?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.