Бюджет 2026 г. и бюджетите на ДОО и НЗОК минаха на първо четене в бюджетната комисия

„Когато се научим да харчим парите на хората ефективно, тогава може да се вдигне данъчно-осигурителната тежест“, подчерта още той и попита защо се вдига пенсионната вноска за трета категория труд, но не за първа категория. „Може би защото силовите структури са първа категория труд“, предположи той и добави, че те получават много по-високи пенсии за много по-малко години труд.

Василев заключи, че депутатите от ПП-ДБ няма да подкрепят този бюджет, защото с него управляващите просто са отложили вдигането на осигуровките за следващата година, а проблемът не е адресиран адекватно.

Мартин Димитров от ПП-ДБ каза, че това е най-голямото увеличение на разходите от 25 години, което ще доведе до драматично увеличение на данъците. „Защо се мисли постоянно за увеличение на осигурителните плащания, а няма мерки за по-добра събираемост“, попита той. Според него правителството трябва да насочи усилията си към събираемостта и сивата икономика, преди да се обърне към светлата част на икономиката и да я натоварва с още данъци.

„Поддържаме искането за оставка. Ако я караме по вашия път, той води до по-високи разходи, огромни дългове и вдигане на данъчно-осигурителната тежест“, заключи Димитров.

Димо Дренчев от „Възраждане“ също коментира, че партията му не подкрепя бюджета на ДОО.

Социалният министър Борислав Гуцанов призова да се гледа реално на обстоятелствата, при които се приема този бюджет. Той подчерта, че има пълно единодушие на Националния съвет за тристранно сътрудничество, както и че е направен баланс между това, което се предлага от правителството, това, което виждат работодателите, и това, което виждат синдикатите.

Бюджет на НЗОК

С 12 гласа „за“, 8 гласа „против“ и нито един „въздържал се“ депутатите от бюджетната комисия на Народното събрание приеха бюджета на Здравната каса за следващата година.

Надзорният съвет на НЗОК прие бюджета в неделя.

Рамката предвижда приходите в бюджета на НЗОК за догодина да са на стойност близо 5,2 млрд. евро, от които над 3,15 млрд. евро са приходите от здравни вноски, а малко над 2 млрд. лева са трансферите за Касата от бюджета.

Разходите се предвижда да достигнат близо 5,3 млрд. евро догодина. Най-голямото разходно перо е за болнична помощ – в размер на 2,3 млн. евро. За първична извънболнична медицинска помощ са предвидени 352,3 млн. евро, за специализирана извънболнична медицинска помощ – 352,5 млн. евро, за дентални дейности – 233,5 млн. евро.

За лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение се предвиждат разходи в размер на над 1,3 млрд. евро.

По време на дебатите депутати от всички политически сили изразиха позиции, които критикуват здравните власти, че не залагат механизми за контрол на разходите, за предотвратяване на злоупотребите, както и за неподписания колективен трудов договор в сектора на здравеопазването.

Депутатите от ПП-ДБ изразяват теза, че проектът е по-лош от оттегления предходен, защото отстъпва от преимуществено финансиране на доболничната помощ и елиминира правилата за минималните основни възнаграждения на медицинските специалисти, и лекари, и сестри.

Мартин Димитров подчерта, че парите стават все повече и никога не стигат при спад на населението. Василев допълни, че „докато има дефицити, няма как да дадем перспектива на медицинските специалисти, че ще получават нормални заплати“. „Искате да изгоните всички лекари и сестри“, добави той и посочи, че финансовият разчет „не става“, а философията и политиката на бюджета на НЗОК е „абсолютно скандална“.

Междувременно от Българската асоциация на специалистите по здравни грижи обявиха, че започват протести от утре (сряда, 10 декември) заради неизпълнените обещания на управляващите към специалистите по здравни грижи за увеличение на минималните възнаграждения.

/Продължава на следващата страница/