Бюджет 2026 г. и бюджетите на ДОО и НЗОК минаха на първо четене в бюджетната комисия

Управляващите обещаха да постигнат минимални стартови заплати за специалистите по здравни грижи от 1550 евро. В проектобюджета на НЗОК обаче няма заложени средства за това. На практика с 200 млн. евро са орязани парите за медиците, а е предвиден по-висок бюджет за Министерството на здравеопазването, което ще прави програма за стипендии за млади лекари за 30 млн. евро и 10% увеличение на заплатите в спешната помощ, структурата на здравните инспекции, кръвните центрове, детските ясли и др.

Отпаднали са и средствата за финансиране на амбулаторните здравни грижи. В тази връзка Националното сдружение на амбулаториите за здравни грижи също се присъединява към протеста на медицинските специалисти.

Държавен бюджет 2026

С 12 гласа „за“, 8 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“ депутатите от бюджетната комисия приеха държавния бюджет за 2026 г.

Преразпределението е малко над 40%, като рамката предвижда разходи за 54 млрд. евро, или с над 6 млрд. евро повече в сравнение с 2025 г. и с около 1 млрд. евро по-малко спрямо първата версия на бюджета, оттеглена заради масовите протести срещу корупцията и управлението и широките възражения срещу вдигането на социалноосигурителните вноски.

Министерството на финансите залага също приходи от ДДС на стойност 14,4 млрд. евро – с около 600 млн. евро по-малко спрямо оттегления проектобюджет. Разходите за персонал са за малко над 13 млрд. евро, или с 850 млн. евро повече в сравнение с 2025 г. Капиталовата програма се свива със 700 млн. евро до 7 млрд. евро.

Правителството залага възможност за поемане на нов дълг за почти 10 млрд. евро. Максималният размер на дълга към края на следващата година е заложена да достигне 37,6 млрд. евро.

За 2026 г. отпадат автоматичните механизми за вдигане на заплатите в системите на МВР, отбраната, висшето образование. Залага се и 10% увеличение на заплатите в публичния сектор.

Предвижда се вдигане на максималния осигурителен доход до 2300 евро през 2026 г., 2505 евро през 2027 г. и 2659 евро през 2028 г. Максималната пенсия обаче няма да расте синхронно и се запазва в сегашния ѝ размер от 3400 лева (малко над 1738 евро).

Пенсионните вноски ще се запазят догодина, но през 2027 г. ще се повишат с 1 пункт, а през 2028 г. – с още 2 пункта.

Бюджетният дефицит се очаква да достигне 3% догодина и да се свие до съответно 2,8% през 2027 г. и 2,4% през 2028 г.

Работодателите и синдикатите одобриха бюджета в понеделник.

По време на дебатите Асен Василев посочи, че приходната част на бюджета е силно надценена и това ще доведе до сериозни отклонения. Той оцени, че приходите от ДДС няма да се изпълнят с около 1,5 млрд. евро, защото ефектите от тази година от гледна точка на влизането в еврозоната догодина няма да ги има. Същевременно в разходната част има съкращение с около 1 млрд. евро – 740 млн. евро капиталови разходи и 260 млн. евро трансфер към НЗОК, не и други корекции.

Мартин Димитров подчерта, че тази година има спад в индустрията и в износа. Същевременно това е годината, в която влязохме в сухопътния Шенген. „Това е забележително и крайно обезпокоително. Стигна се дотук, защото управляващото общество постоянно измисля мерки срещу средната класа и бизнеса“, коментира той.

Димитров се обърна към финансовия министър Теменужка Петкова и я попита как кабинетът ще се справи с очакваното неизпълнение на данъчните приходи, което е коментирано и от Фискалния съвет, и защо ведомството ѝ се е отказало от по-голямото увеличение на таксите и данъците върху хазарта.

Финансовият министър Теменужка Петкова коментира, че държавата е постигнала консенсус с бизнеса и синдикатите по важни теми, за да се стигне до втория вариант на проект на закон за бюджета. „Предложеният бюджет цели България да има стабилни публични финанси, да се решат важни за обществото проблеми и да влезем в еврозоната по достоен начин“, коментира тя.

Относно въпросите за приходите тя посочи, че към края на октомври те са с 8,6 млрд. лева повече спрямо миналата година. Ръстът на приходите от ДДС е близо 24%, а на данъчно-осигурителните приходи – с близо 28%. За спада на приходите на митниците тя посочи, че фактор е рафинерията на „Лукойл“, която 4 месеца беше в ремонт и през годината не функционира на пълна мощност.

Относно прогнозираното увеличение на неданъчните приходи догодина Петкова посочи, че се предвижда изпълнението на мерки, с които да се събират несъбрани приходи от местни данъци и такси в общините за минали периоди.

Тя призна, че не е добър подход да се намаляват капиталовите разходи, но „не можем да процедираме по друг начин към настоящия момент“.

/Продължава на следващата страница/