Фискалният съвет: Липсват реформи в здравния сектор при ръст на разходите за Здравната каса

Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. следва подход с увеличения по основните видове разходи и в сравнение с предходни години заложеното повишение е значително по-високо и за първи път надхвърля 5 млрд. евро – най-големият исторически ръст. Този анализ направи Фискалният съвет на проектобюджета на Здравната каса, след като беше върнат за преработване от Министерския съвет и отново влиза в парламента.

Промяната в ревизирания проект на Здравната каса е, че отпадат 260 млн. евро за увеличение на заплатите на младите лекари, а болничната помощ намалява с около 40 млн. евро, констатират икономистите на Съвета.

От гледна точка на финансова обезпеченост здравният сектор разполага с ресурси, но оптимизацията при разходването им е задължителна за постигането на по-добри резултати. По тази причина Фискалният съвет се придържа към същите препоръки и изводи, направени за първоначалния проект и очаква ускоряване на дейността за реформиране на здравния сектор.

В анализа се предупреждава, че в законопроекта отсъстват предложения за въвеждане на мерки, за промяна на подхода към лицата, които не се осигуряват здравно, които са близо милион и двеста хиляди души, а лечението им е за сметка на държавния бюджет.

Структурата на разходите за здравноосигурителни плащания за 2026 г. показва увеличение по всички показатели с 9-10% спрямо 2025 г. Заложените разходи са с номинален растеж от 15,02% на годишна база, като с най-голям дял са текущите разходи, където здравноосигурителните плащания съставляват 92% и показват ръст от 9,9% за 2026 г.

Що се отнася до промяната в ревизирания проектобюджет на Данък общ доход, намаление има в сумата на осигуровките, които ще влязат в хазната, с 500 млн. евро, като се увеличава трансферът.

Фискалният съвет настоява решенията, които ще вземат депутатите за Бюджет 2026 е да се съобразят с предишните препоръки и изводи, направени за първоначалния проект. Според икономистите на Съвета предизвикателството с ниските пенсионни доходи трябва да бъде адресирано чрез целенасочени политики. Те изтъкват, че предпочетеният подход в последните години обаче – чрез генериране на по-висок дефицит, който се финансира чрез поемане на допълнителен дълг, не е устойчив в средносрочен план. Интензивното нарастване на пенсиите обуславя по-висок недостиг в бюджета на ДОО, напомнят от Фискалния съвет.

През 2026 г. планираните разходи на социално-осигурителната система възлизат с 1,253 млрд. евро повече от плана за 2025 г., което представлява ръст от 9%. Бюджетът на ДОО за догодина достига 27,7% от всички разходи в консолидираната фискална програма. Номиналният размер на планираните разходи за пенсии е с най-голямо увеличение, което се случва за шеста поредна година.

Реализираното през последните четири години увеличение на социалните разходи, изпреварващо обичайния ръст на доходите на осигурените лица, води до задъхване на социално-осигурителната система, коментират икономистите.

Фискалният съвет подкрепя актуализирането на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст с 15%, което не е променяно от 2023 г. – в условията на повишена инфлация тази мярка е необходима.

Относно липсата на актуализация на размерите на дневните обезщетения за безработица икономистите са категорични, че това ограничава правата на осигурените лица.

Към критиките си Фискалният съвет е исканата промяна на законодателството, което привилегирова държавните служители, магистратите и полицаите по отношение на заплащането на личните им осигурителни вноски, което понастоящем е за сметка на бюджета.