Средно по 9 лева са харчили българските домакинства за кино, театър и концерти през 2020 г.

Средният разход на българските домакинства за кино, театър и концерти през 2020 г. е достигнал 9 лева, записвайки значителен спад спрямо сумата от 20 лева от 2019 г., сочи изследването "Икономически принос на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм" на Обсерватория по икономика на културата.

Понижението се дължи на пандемията и факта, че хората прекараха по-голямата част от годината вкъщи, като не похарчиха значителна част от бюджета си за културни дейности.

В София, където е концентрирана значителна част от населението на страната и където се развиват повече културни дейности, сумата е достигнала 29 лева, като също се е понижила – от 57 лева през 2019 г.

„В София достигнахме до свръхпредлагане на културни дейности. Тук и разходите на домакинствата за културни дейности са по-високи“, уточнява Диана Андреева-Попйорданова, директор на Обсерватория по икономика на културата и преподавател в УНСС.

Средният паричен разход на домакинствата за изкуства, културни и творчески индустрии и културен туризъм за 2020 г. в България е достигнал 474 лева, а в София – 671 лева. По-голям спад спрямо предходната година се наблюдава в София, където през 2019 г. сумата е била 1131 лева, а резултатът за 2020 г. е почти идентичен с този за 2012 г.

„За периода от 2008 до 2020 г., включително, се наблюдава една положителна тенденция – разходите на домакинствата за култура нарастват по-бързо, отколкото доходите, които се реализират в домакинството“, посочва още Диана Андреева-Попйорданова.

Данните показват още, че през първата година от коронавирусната пандемия в България е имало бурно нарастване в сектора на книгоиздаването.

Средният паричен разход на домакинствата за книги през 2020 г. е 27 лева, или с 3 лева по-висок от този за предходната година. В София се наблюдава близо двоен скок – от 34 лева средно за 2019 г. до 67 лева.

„Много дълги години отразявахме, че повече от 50% от активната работна сила (24-65-годишните) не отделя време за четене. През 2020 г. е имало позитивна тенденция по отношение на книгите“, уточниха от Обсерватория по икономика на културата.

През 2020 г., когато всички прекарваха повече време у дома, а традиционните събития на книгоиздателския бранш като панаирите и базарите на книгата не се състояха, издателствата се опитаха да преодолеят потенциалния срив на продажбите чрез множество онлайн инициативи. Те заложиха на намаления на книги, пакетни предложения по няколко издания в едно и провеждане на онлайн панаири на книгата.

 Според Диана Андреева-Попйорданова тези положителни тенденции в книгоиздаването трябва да се насърчават.

„Книгоиздаването има нужда не само от удължаване на диференцираната ставка по ДДС, а от нулева такава. Тя е необходим фактор за още по-голямо насърчаване на четенето и закупуването на книги“, коментира тя.

Въпреки положителните данни за книгоиздаването проблемите с достъпа до култура остават на дневен ред.

„Има домакинства на национално ниво, които са лишени от достъп до култура и изкуство. Отнето им е това право по чл. 23 от Конституцията на Република България“, коментира Диана Андреева-Попйорданова. „От тази картина, която очертаваме, трябва да започват културните политики на страната за насърчаване и развитие на аудиторията и гарантиране на достъпа на българските граждани до култура и изкуство, не само през интернет и през телевизионния екран“, посочи тя.

За 2021 г. от Обсерватория по икономика на културата очакват данните да покажат известно оживление в културния сектор предвид постепенното излизане от пандемията и блокадите, наложени за овладяването ѝ.

„2021 г. е много по-различна от 2022 г., тъй като е свързана с възстановяването от Covid и с един порив на домакинствата към отваряне“, коментира Диана Андреева-Попйорданова в отговор на въпрос на Investor.bg. Но очакванията ѝ са резултатите за настоящата година да не са толкова оптимистични, макар че в първата ѝ половина също сигналите са били добри.

„Инфлационните процеси насърчават консерватизма на домакинствата“, допълва тя. По думите ѝ това е обичайно при подобни икономически турбуленции с оглед настъпването на зимата, сериозните инфлационни проценти и нарастващи разходи.

От Обсерватория по икономика на културата очакват зимата на 2022 и 2023 г. да е по-тежък период по отношение на разходите на домакинствата за култура. Въпреки това значителен спад в резултатите едва ли ще има, тъй като в разходите за култура попадат абонаментите за радио и телевизия, както и всички пакетни услуги, идващи от телекомите, които ще се задържат, обясни доц. Биляна Томова, съосновател на обсерваторията и преподавател в УНСС.