Илюзията за просперитет

Зората на нова ера или просто завръщане към нормалността?

Рязко покачване на лихвените проценти на капиталовия пазар, двуцифрени нива на инфлация, гигантски планини от държавен дълг - и всичко това в световен мащаб. Някои икономисти вече говорят за нова макроикономическа ера или за промяна на парадигмата в икономическата дейност. Войната в Украйна и нейните опустошителни икономически последици не са причина за тази промяна, но я засилват и ускоряват.

Финансова криза, еврокриза, пандемия, война в Украйна и енергиен шок - от 15 години насам световната икономика се люшка от криза в криза, като винаги е потушавана от гигантски спасителни пакети от правителствата и централните банки. Константата в този процес, поне доскоро: изключително ниски лихвени проценти на капиталовия пазар, както и едва измерими нива на инфлация.

Истинското чудо е, че това балансиране на ръба на пропастта дълго време работеше изненадващо добре. Винаги е имало хора, които са подозирали и предупреждавали, че този уж „съвършен" свят на безгранично създаване на пари с едва измерима инфлация ще бъде временен. Тези, които знаеха, че в исторически план икономическите кризи обикновено са съпроводени с повишаване, а не с понижаване на лихвените проценти на капиталовия пазар.

И наистина, повишаването на инфлацията в световен мащаб е недвусмислен знак за нова ера. Някои казват също, че е необходимо връщане към нормалността, защото последните 15-20 години бяха изключение.

Най-големите грешки в икономическата политика винаги са се основавали на предположението, че съществуващият икономически режим на исторически ниски лихвени проценти и ниска инфлация ще продължи дълго. Героите на този режим са всички, които проповядват новата държавна вяра.

Пестеливият човек се смяташе за аутсайдер в рамките на този режим - не и този, който предполагаше, че ресурсите на държавата и на нейните централни банки могат да бъдат създадени от нищото. Фактът, че недостигът предава важна информация и че умереността и стабилните публични финанси са предпоставки за дългосрочния успех на националните икономики, вече не изглеждаше валиден. В този режим пазарният икономист бе смятан за наивник - не за този, който приема, че държавата разполага с истината. Пазарната икономика в крайна сметка е резултат от осъзнаването, че никой не я притежава - тя е била потисната. 

В този режим глобалистът се смяташе за идеолог, а не този, който пропагандираше изолация и защита от съображения за национална сигурност. Но че това международно разделение на труда беше и е в основата на нашия просперитет - никой вече не искаше да знае за това.  

Новата вяра в държавата се проявява в една държава-спасителка, която сякаш е загубила всякаква мярка. Новата роля на държавата намира израз в нарастващия държавен дълг. От началото на финансовата криза през 2008 г. публичният дълг в еврозоната се удвои - от 6,2 трлн. на 12,4 трлн. евро.

Това съответства почти точно на икономическата продукция. В седемте най-големи индустриални държави тази стойност достига 130%. В САЩ дългът се е увеличил повече от три пъти от 2008 г. насам - до 31,2 трлн. долара. Това всъщност са съотношения на дълга за икономики във война.