Пари за култура няма, няма и да има

През 2026 г. българската изпълнителка Дара спечели „Евровизия“, романът „Остайница“ на българската писателка Рене Карабаш беше в краткия списък на Международната награда „Букър“ – само три години, след като Георги Господинов стана първият български носител на приза. Филмът „Нина Роза“ – копродукция с българско участие, спечели „Сребърна мечка“ на кинофестивала „Берлинале“, а „Мечтаното приключение“ – наградата на журито в Кан. Романът на Господинов „Градинарят и смъртта“ спечели европейската награда „Жан Моне“ и шведската литературна награда Kulturhuset Stadsteatern.

Човек би си казал, че в българската култура през тази година нещо се случва, че тя успешно излиза от регионалните граници и поставя България на картата на света. Човек би си казал, че българската култура заслужава подкрепа.

Такова усещане създаде и приемането на Хартата за културна политика от Комисията по културата и медиите в парламента на 8 октомври. Председателят на комисията Антон Кутев (ПБ) дори я определи като „скелет на бъдещата национална стратегия за култура“. Министерството на културата подкрепи хартата и заяви готовност за работа по заложените в нея приоритети. 

Към момента всичко това остава само на думи, поне ако съдим по проекта на държавен бюджет за 2027 г. и придружаващата го средносрочна бюджетна прогноза.

Как правителството разбира политиката в областта на културата

Правило е, че бюджетът дава най-добра представа за това каква ще е политиката на кабинета в различните сфери. В мотивите към Бюджет 2027 е записано, че политиката в сферата на културата е насочена към „укрепването, популяризирането и развитието на българската идентичност, култура и духовни ценности; създаването на условия за устойчиво културно развитие и духовно консолидиране на нацията, утвърждаването на българската национална идентичност чрез изграждане образа на България като страна със самобитна култура и уникално културно наследство, активирането на международната дейност за популяризиране достиженията на българските творци и повишаване конкурентоспособността на българския културен продукт“. От това описание обаче не става ясно нито какво стои зад поставените цели (като например духовното консолидиране на нацията), нито по какъв начин се очаква те да бъдат постигнати. 

Отбелязано е обаче, че в бюджета са осигурени допълнителни средства за култура – общо 18,3 млн. евро. От тях 6,0 млн. евро за ремонти на държавни културни институти; 4,0 млн. евро за професионални ансамбли и носители на нематериалното културно наследство; 2,0 млн. евро за чествания на „бележити личности и събития с национален и международен характер“, 1,7 млн. евро за реставрацията на Паметника на връх Шипка, 1,4 млн. евро субсидии за български филми, копродукции, възстановяване на разходи за производство на филми и за създаване на сериали; 0,4 млн. евро за издръжка на държавните музеи, художествените галерии, Центъра за подводна археология, Културния център „Двореца“ и Българската национална филмотека, 0,7 млн. евро за регионални библиотеки; 2,1 млн. евро за археологически проучвания и консервация.

В бюджета на Министерството на културата са заложени общо 11,529 млн. евро капиталови разходи за придобиване на дълготрайни активи и ремонти – това е и единствената особена разлика между финансирането на министерството през следващата година и 2026 г., когато заложените капиталови разходи са наполовина. 

Вместо прогресивен ръст на парите за култура – свиване

В Хартата за културна политика, инициирана от д-р Диана Андреева-Попйорданова (Обсерватория по икономика на културата) се предвижда постъпково увеличение на финансирането в сферата на културата, като целта е да се достигне 1% от БВП. Сред другите идеи са въвеждането на дигитални културни паспорти за деца и младежи до края на 2027 г., осигуряване на средносрочно финансиране за националните културни институти, международните фестивали и независимия сектор.

От Бюджета за 2027 г. и съпътстващата го средносрочна бюджетна програма обаче не се забелязва работа в която и да е от тези посоки. Намаляват средствата за „Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело“. Номинално във всички подсектори освен почивните дейности има намаляване на средствата през 2027 г. През 2028 г. и 2029 г. има незначителни ръстове спрямо 2027 г. (без при религиозното дело).

В крайна сметка средствата за култура, които и без това заемат малък дял в разходните пера, намаляват от 0,6% от БВП през 2026 г., до 0,4% от БВП за 2029 г. Ако през 2026 г. за култура са предвидени 736,4 млн. евро, през 2029 г. те се свиват до 684 млн. евро. Така още с бюджета за 2027 г. целта за култура да се отделя 1% от БВП се превръща в илюзия за срока на пълния мандат на кабинета „Радев“.

Свиването на разходи за култура е съпътствано от редица проблеми. В своя публикация д-р Диана Андреева-Попйорданова обръща внимание на това, че не е осигурена издръжката за Дигитализационния център на Българската национална филмотека, създаден с над 3 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост. Държавата би трябвало да поддържа постигнатото за пет години след приключване на инвестицията. 

„Без оперативно финансиране възниква риск от прекъсване на дейността, загуба на обучени специалисти, неизползване на скъпоструващото оборудване и финансови последици по НПВУ“, предупреждава тя.

Финансирането на читалищата

След победата си на „Евровизия“ Дара говори с голямо внимание за ролята на читалищата. Тя разказа за различните места, които е посещавала като дете и как безплатните дейности в тях са ѝ помогнали да развие таланта си. Тържествено в студиото на БНТ заедно с министъра на културата Евтим Милошев заговориха за създаване на Дом на артиста. Към този момент обаче няма информация за развитие на инициативата.  

За ролята на българските читалища говори и премиерът Румен Радев още преди близо 10 години. На 20 май 2017 г. той присъства на 34-ия конгрес на Съюза на народните читалища в ролята си на президент и заявява, че българското читалище има „неоценима роля за запазване и развитие на нашия фолклор, на нашите традиции, за развитието на талантите на творческата самодейност, за изграждането на нови прогресивни, родолюбиви личности”.

Към 10 ноември 2026 г. обаче оценката на тези общностни центрове е друга, поне ако се съди по планираното финансиране.

Екипът на варненското читалище „Васил Левски 1945“ разпространи позиция до медиите, в която се отбелязва, че предложеното държавно финансиране за 2027 г. „поставя хиляди културни институции пред невъзможен избор – да ограничат дейността си, да трупат задължения или постепенно да затворят врати“.

Над 300 читалища алармират, че предвидените в бюджета за 2027 г. средства не покриват дори възнаграждението на един читалищен секретар – 987 евро за субсидирана бройка месечно при необходими 1113 евро заплата и осигуровки. Това означава, че всеки месец не достигат по 126 евро.

„В повечето селски читалища секретарят е единственият служител, така че читалището е на минус още преди да е платило тока и отоплението“, посочват от Коалиция „Будни читалища“. Според организацията за следващата година са необходими допълнително 19,3 млн. евро за читалищата в цялата страна и ясна стратегия за субсидираните бройки, като през 2027 г. не е предвидена нито една нова.

Истината е, че ако има сфера, в която има приемственост между правителствата в последните години, то тя е по отношение именно на финансирането на културата. Средствата за нея като дял от БВП обичайно са под 0,5-0,6% от БВП и няма средносрочна прогноза от последните години, която да вижда потенциал за достигането на заветния 1% от БВП. А Хартата за културна политика на този етап изглежда като скелет, по който едва ли скоро ще се гради каквато и да е стратегия за култура, въпреки одобрението ѝ от депутатите в парламента.