Илюзията за просперитет

Махалото се върна твърде назад след ерата на неолиберализма

Един от тези икономически закони е осъзнаването, че устойчивите публични финанси в дългосрочен план са необходимо, ако не и достатъчно условие за растеж. Централните банки могат неограничено да печатат пари, но не могат да създават материални ресурси, било то суровини като газ. А умереността е незаменима ценност, особено в парична система, основана на доверието, защото зад банкнотите няма никаква стойност.

Да, пестенето е трудно, още повече когато е избухнала война, когато енергийните пазари са извън контрол или когато изменението на климата дори заплашва цивилизацията. Това не е и призив срещу държавните инвестиции, въпреки че те могат да изместят частните инвестиции и обикновено са по-неефективни.

Неотдавнашните кризи показаха, че силната държава е незаменима, че функциониращата и добре оборудвана здравна система е конкурентно предимство, както и добрата държавна образователна система.

Само преди 20 години т.нар. неолиберализъм доминираше в дебатите за икономическия път и определяше политиката. Но сляпата вяра във фундаменталното превъзходство на пазара беше погрешна. След избухването на световната финансова криза това доведе до това държавите да носят отговорност за банките.

Но също така е вярно, че махалото се е върнало твърде назад: "държавата-спасител" или дори „държавата-предприемач" означава и нова валидация за държавата, която нерядко е придружена от известна гордост.

Между другото, високомерието включва и случаите, когато правителствата вярват, че могат да субсидират световния пазар на газ или дори да компенсират икономическите последици от войната в Украйна с държавна помощ.

Или когато правителствата търсят икономическо предимство в протекционизма или напоследък насърчават икономиката да се „преориентира" в името на националната сигурност, вместо да диверсифицират веригите за доставки. Не е задължително това да направи икономиката по-сигурна, но със сигурност я прави по-бедна. 

Причината за това високомерие е убеждението, че държавата е институция, която се извисява над обществото и заедно с централните банки разполага с неограничени ресурси. 

Но държавата е всъщност всеки индивид, който на свой ред е отговорен за държавата. Между другото, това включва и хората от бъдещите поколения, на които настоящите и предишните поколения завещават не само животозастрашаваща климатична криза, но и астрономически дългове.

Епилог

Неотдавнашните политически сътресения в Обединеното кралство, новата уязвимост на Германия и намаляващата фантазия на централните банки за всемогъществото им - всичко това са симптоми на дълбока промяна. Но те могат да бъдат и само предвестници на връщане към нормалността. 

Последните две десетилетия може би бяха напълно нов експеримент в световен мащаб. Връщането към нормалността, при което парите отново имат цена, вероятно ще бъде още по-голям експеримент.

„You’ll never walk alone", обеща наскоро канцлерът Олаф Шолц на своите съграждани, използвайки рефрена на Ливърпул. Дали пък не надцени способностите си?  

Темите за високата инфлация, политиките на централните банки и опасността от рецесия ще са сред основните въпроси, които ще бъдат разисквани на Investor Finance Forum в петък. Подробности за програмата и участниците в събитието ще откриете ТУК, където може да се регистрирате безплатно за присъствие на място.