Представете си, че можете да изпращате съобщения на приятелите и семейството си, контролирайки телефона си само с мислите си. Тази идея някога беше част от научната фантастика, пише Euronews.
Днес идеята за свързване на човешкия мозък с компютри се приближава все повече към реалността благодарение на бързото развитие на изкуствения интелект (AI).
Досега технологиите, които позволяват превръщането на мислите в текст, често изискваха имплант в мозъка.
Сега учени от Технологичния университет в Сидни използват устройство, подобно на шапка, за да проучат как AI може да интерпретира мозъчната активност.
Шапката, задвижвана от AI, следи мозъчните вълни на човека, който я носи, и превръща мислите му в писмен език.
Екипът, стоящ зад декодиращото устройство, казва, че системата разчита на два различни типа AI, за да интерпретира сигналите на мозъчните вълни.
„Първо, използваме модел за дълбоко обучение, за да преведем мозъчните сигнали в желаните думи“, каза Чин-Тенг Лин, изследовател в Технологичния университет в Сидни.
„След това използваме голям езиков модел, за да съпоставим декодираните думи и да компенсираме грешките в декодирането на електроенцефалограмата (ЕЕГ)“, добави той.
Резултатите са близки, но не са безупречни, с точност от около 75%. Екипът казва, че работи за постигане на цел от 90% точност.
Помощ за пациенти с инсулт
Други системи за декодиране на език, които са в процес на разработка, досега са изисквали от субектите да имат хирургично поставени импланти или да преминат през функционален ядрено-магнитен резонанс (фЯМР).
През 2023 г. проучване за пациент с инсулт, който е успял да комуникира отново благодарение на интерфейс мозък-компютър и AI гласов генератор, направи сензация.
Миналата година мозъчният чип Neuralink на Илон Мъск беше имплантиран за първи път в човешки череп.
Специалистите казват, че това може да играе роля в подпомагането на възстановяването на пациенти с инсулт.
„Като учени, ние разглеждаме дадено заболяване и проучваме коя функция е засегната от него. Какви са нуждите на пациента?“, казва Мохит Шивдасани, изследовател в областта на биоелектрониката в Университета на Нов Южен Уелс.
„След това отговаряме на тази неудовлетворена нужда чрез технологии, за да възстановим функцията до предишното ѝ състояние. След това възможностите са неограничени“, добави Шивдасани.


Българите живеем с 6 години по-кратко от европейците, но с 3 години по-дълго от руснаците
Българското строителство губи скорост: годишният растеж се срина от 6,8% до едва 0,6%
Според руските военни блогъри: Новият „Кама“ на „Калашников“ най-вероятно потапя корабите край България и Румъния
Експерти прогнозират нов ръст на цените
НСИ: Почти всеки втори българин над 15 години има хронично заболяване
Apple разработва AI агент за управление на устройства, писане на код
Тръмп е убеждавал скептичните съюзници, че Путин иска мир
Anthropic става седмата най-ценна компания в света след дебюта на борсата
Георгиева: 60% от работните места ще бъдат засегнати от AI
Георгиева: Няма риск докато продължава разпространението на AI
Регистрационен номер беше продаден за над 1,1 млн евро
Renault набира работници и съкращава администрация
Механик спаси хибриден Range Rover и спести 17 000 евро на собственика
Новите правила за регистрация на МПС от октомври 2026 година
Грес или спрей - кое е по-подходящо за безпроблемно отваряне на вратите?
Протест пред парламента: "За достойнство, права и справедливост"
Трима министри се явяват на парламентарен контрол
Топло, дъждът спира, но силният вятър остава и днес
Малтретиране и отнети деца: Бивша съпруга на дубайски шейх търси помощ от ООН
Гордън Рамзи вече има звезда на холивудската Алея на славата