Технологичните иновации са водещ фактор за глобалната икономика. Азия в момента е основното място, което прокарва иновации в международен план. Възможно ли е България да се превърне в хъб за пренос на технологии от Азия към Европа? Вижте мнението на експерти в анкетата на Bloomberg TV Bulgaria.
Петко Вълков, финансист:
Когато говорим за пренос на технологии, става въпрос за посоката от Азия към Европа, защото очевидно през последните години технологиите идват от там, а и перспективите са такива. България има редица предимства – географско положение, данъчно третиране, вече и стабилна политическа ситуация. Но няма как да сме голям производствен хъб, а по-скоро някакъв развоен хъб, като се опитаме да привлече големи технологични компании от Азия и предоставим добри възможности откъм талант, инфраструктура.
Любомир Станиславов, изпълнителен директор на Аутомотив Клъстер България:
Да, можем да сме хъб. В момента върви много важен процес в ЕК, където се подготвя т.нар. European industrial accelerator act, който има за цел възраждане на индустриалното производство в Европа. Документът ще създаде правилата, по които ще се случва в бъдеще инвазията на различни производители от Азия, която вече е започнала, но относително без ясни правила. ЕК ще регламентира какво да е минималното съдържание на компонентите в даден продукт, за да се нарече той произведен в ЕС.
България може да стане привлекателна за трансфер на технологии, като членството ни в ЕС, Шенген, еврозоната, в съчетание със съществуващата екосистема, ще ни отличи на фона на други държави от ЦИЕ.
Лъчезар Динев, председател на Българо-китайската промишлена палата:
България има реален шанс да стане технологичен мост между Азия и Европа, но трябва много внимателно да се формулира какво точно ще създадем. И не трябва да се казва хъб за технологии, защото в Брюксел веднага ще кажат, че заобикаляме общоевропейските политики.
В момента вписване в Търговския регистър отнема към месец – така няма как да станем хъб.
Освен това България трябва да отдели значителен ресурс за развойна дейност – в момента само 0,6% от БВП, при 6-7% в редица държави.
Най-големият шанс е с най-големите производители на роботи, като част от тях вече основаха представителства в България. Имаме изключително добри софтуерни специалисти - можем да правим локализация на софтуера, адаптиране на различни видове AI.
Всички коментари вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.


Огромен ръст на задържаните оръжия и злато, отчита от Агенция "Митници"
БАБХ засилва контрол върху картофите в големите търговски вериги
Подготвят основен ремонт на 25 улици в центъра на Варна
България и още 16 членки се обявиха за запазване на средствата на Кохезионната политика на ЕС
С 15% е нараснал броят на учителите у нас за последните 10 години
Банките в България са пред нова лихвена реалност след еврозоната
Юта разреши на AI да издава рецепти за акне без лекарско одобрение
Шпионажът в ерата на AI, част 4
Шпионажът в ерата на AI, част 3
Шпионажът в ерата на AI, част 2
Първият 8-цилиндров Mercedes е дело на Порше
Къде изчезна скритата капачка за бензин
Оригиналният Батмобил с V8 се продава за астрономическа сума
Изоставено дилърство на Ford беше открито в Германия
Араби направиха Lamborghini Revuelto още по-зъл
Иззеха 800 кашона с негодни лекарства за животни от склад край Костинброд
САЩ въведоха нов разрушител Arleigh Burke: Ключов радар изненадващо липсва
Разкриха незаконна кланица край Сливен, изхвърляли животински отпадъци край река
"Варшавския водопроводчик": Серийният убиец с най-дългия списък от жертви в Полша, а може би и в Европа
преди 1 месец Никакъффф поднебесен хъб няма да ставаме ... :))) ... камо ли технологичен . На нас ни дай да преборваме правилата : внос/износ на петрол , оръжия , зеленчуци с пестициди , лекарства , електроника и оптика , от/за ембаргови държави . Ако нещо такова се има впредвид , да , можем да станем . Друго , не !! отговор Сигнализирай за неуместен коментар