За да се развива българската екосистема за финансиране на бизнеса у нас, е нужна по-добра координация между институциите, по-ясно разграничение между мандатите им и компетентност, както и повече предприемачи, тъй като капитал не липсва. Около това мнение се обединиха участниците в третия панел „Финансови решения за бизнеса“ на форума Banking Today 2025, организиран от Investor.bg.
Като цяло обаче според тях средата у нас е благоприятна за растеж, има значителен по размер ресурс както по европейски и национални програми, така и при кредитирането, а потенциалът за развитие е голям.
Според Теодор Ангелов, заместник началник управление „Корпоративни клиенти“ в Българска банка за развитие (ББР), има две основни пречки при кандидатстването за кредити у нас като цяло. От една страна, това са различните езици, на които говорят предприемачите спрямо кредиторите. „Много често банката си знае една рамка и си я следва и тази рамка не пасва на предприемача“.
Вторият казус е свързан с наложените регулации, които от една страна помагат на банките да бъдат стабилни, но от друга – така губят пазар. Основната пречка обаче остава компетентността и ангажираността на институцията.
Теорор Ангелов. Снимка: Investor Media Group
Румен Илиев, партньор във фонда за рисков капитал Launchhub Ventures, смята, че основателите на компании също правят грешки при търсенето на финансиране. „Когато някой търси финансиране, в крайна сметка той трябва да разбира как работи икономиката на един фонд, за да му е по-лесно да може да таргетира правилния за него партньор“, подчерта той. „Самото разбиране на това кой таргетираш, на това какво тези инвеститори търсят, ще помогне на предприемачите по-лесно да се ориентират.“
Христо Стоянов, мениджър „Връзки с институционални мандати, Скандинавски страни, Балтика и ЦИЕ“ в Европейски инвестиционен фонд (ЕИФ), подчерта, че има нужда да се разнообразяват типовете рискови фондове и участниците на пазара. „Не е достатъчно само да има фондове за ранно инвестиране за стартъпи. Ние изместваме фокуса си постепенно към това да правим по-големи, scale-up фондове, които оперират не само в България, а в целия регион“.
За последните 13 години, откакто работи в България, ЕИФ е създал 14 фонда за рисков капитал, включително последните три и най-големите, които са пуснати миналата година. За този период ЕИФ е инвестирал около 300 млн. евро, а подкрепените 14 фонда са привлекли около 500 млн. евро допълнителен капитал от частни инвеститори.
Христо Стоянов. Снимка: Investor Media Group
На въпрос как си представят финансирането на бизнеса у нас след 5 години изпълнителният директор на Фонд на фондовете Павел Лисев обясни, че при тях е задължително изготвянето на прогнози в рамките на 5-годишен хоризонт, като сегашният е до края на 2029 г., а фокусът в момента е насочен в три направления.
От една страна, това е проследяването на портфейлите, които са изградени в предходната рамка. „Много е важно да видим тези 3500 проекта, които бяха подкрепени във всички програми, как ще се развият – да се опитаме да идентифицираме какво работи, какво трябва да се подобри във връзка с инструментите, които сега структурираме“, обясни той. Той поясни, че в рамките на изминалата многогодишна рамка 2014-2020 г. са били подкрепени над 340 компании.
Павел Лисев. Снимка: Investor Media Group
Близо 85% като размер на инвестирания ресурс и близо 84% като брой обаче са били концентрирани в София. Очакваните нови мандати предвиждат по-голяма териториална насоченост на инвестициите.
Второто направление е възможността да се използва вече инвестиран ресурс, който се погасява, обратно да бъде повторно вложен в икономиката. „Ние водим разговори, за да можем да използваме тези средства, предвид че те не са европейски средства, те придобиват национален статут и имаме възможност да сме малко по-гъвкави от гледна точка на мерките, които могат да се структурират“.
Третото направление е инженеринг, структуриране и пласиране на инструментите от новата рамка, като ресурсът по всички програми е от над 1 млрд. евро.
Според Христо Стоянов след 5 години бизнес средата у нас може да бъде едно още по-добро място, като тук става въпрос за комплексност. „Тази цялата екосистема не може да съществува и да се развива като изолиран остров, защото тя има нужда от модерна иновационна инфраструктура“, подчерта обаче той.
Затова и ЕИФ е ангажиран да създаде през следващите години първите фондове за дялов капитал в нова инфраструктура и в България, като тук се включва дигитална инфраструктура, центрове за данни, квантови компютри, умна енергийна мрежа и др. Това според него ще позволи на иновационната система у нас да тръгне рязко нагоре.
Екосистемата обаче трябва да се развива и по отношение на играчите в нея, смята Румен Илиев. „Те трябва да стават все по-самостоятелни в това да покажат, че могат да направят възвръщаемост, след това да покажат, че тази възвръщаемост работи за другите инвеститори, не само за институциите, за да може този кръг да продължи да се върти“, поясни той.
Румен Илиев. Снимка: Investor Media Group
Участниците дадоха и няколко съвета за успех при търсенето на финансиране от страна на кандидатите.
Предприемачите са хора, които не се отказват лесно, но те и не трябва да се отказват, дори и първоначално да получат десетки отказа, посъветва Илиев. Другият му съвет е да търсят правилния партньор, защото един дялов инвеститор остава с компанията над 5 години и трябва да има взаимно разбиране.
„Да имат минимум две или три срещи, оферти от финансиращи институции, да преценят способностите и размера на дълга, който искат да поемат, и да знаят, че дяволът е в малкия шрифт“, добави от своя страна Теодор Ангелов. Банката, или финансиращата институция, трябва да е рамо до рамо с бизнеса, каза още той. „Там където вижда потенциал, да го финансира, там където вижда риск, не да го отказва, а да се опита да го промени, за да стане плюс, потенциал.“
Павел Лисев допълни в това отношение, че е нужна ясна осъзнатост какви са наличните възможности на пазара за финансиране, да се полагат усилия и предприемачите да бъдат информирани по всички програми, било то национални, или европейски.
Последният съвет от страна на Христо Стоянов бе предприемачите да имат ясни планове, разбити по възможност на не повече от 12 месеца, със стъпки, с ясно разбиране какви са те и какво е нужното финансиране за точно този период. „Когато този план е ясен, финансиране винаги ще се намери.“


Стартираха първите за учебната година практически посещения на студенти в Районния съд във Варна
Зор: Едва 9 обществени тоалетни функционират в цяла Варна
ООН: Всяка трета жена по света е преживяла физическо или сексуално насилие през живота си
Пожелайте си нещо! Наблюдаваме максимума на метеорния поток Леониди
Децата и наркотиците: Съдия и бивш зависим разговаряха с варненски ученици
На пазарите има предостатъчно петрол въпреки атаките в Ормузкия проток
Deutsche Bank се прицелва в САЩ на фона на рекордна година за трейдърите ѝ
Ебола остава извън контрол в Конго след 6 месеца на военни конфликти и глад
Пет държави от ЕС откриват център за връщане на мигранти в Руанда
САЩ ограничават отдалечения достъп до AI чиповете на Nvidia
Току-що закупен автомобил BYD изчезна от автосалон
Най-широката магистрала в света има 26 ленти
Бивш морски пехотинец спаси рядък Dodge Charger
Всяка седма гума на служебна кола е опасна
Кошмарът Takata продължава: Toyota изтегля 314 000 коли
Момичета пренасят наркотици и оръжия за престъпни групировки в Швеция
Оливия Уайлд усещала себе си като провал след раздялата със Съдейкис
Найденов увери: Обезщетенията от 20 заплати за магистратите остават
Мицкоски: ЕС трябва да променя институциите, а не идентичността ни
Често виждате 19:19? Това е ангелско число