Трудно е да се намери държава, която копнее за мир повече от Украйна. Продължаващата вече повече от година пълномащабна руска инвазия доведе до огромни жертви, зверства, щети, разделени семейства и унищожени бизнеси. Поради тази причина е изненадващо, когато призивите за мир приемат формата на аргументи срещу нашата съпротива срещу нашествието, пише за Financial Times Андрий Загороднюк, военен министър на Украйна в периода 2019-20 г.
На 26 февруари хиляди протестиращи маршируваха в европейските градове под знамена, настояващи за край на войната. Демонстрантите обаче изразяваха подкрепа за странен вид мир. Те призоваваха за незабавни и безусловни преговори, поискаха въоръжаването на Украйна от Запада да спре и критикуваха НАТО.
Протестите пренебрегнаха факта, че Украйна щеше да бъде в много по-тежка ситуация, ако страните от НАТО не ни бяха предоставили финансова и военна помощ. Стремежът към мир извън мрачния контекст на войната не го прави по-вероятен. Всъщност думата „мир“ твърде често се използва, за да отвлече вниманието от първопричините за войната. Никой от протестиращите не отиде до местното руско посолство и не призова Москва да спре войната.
Това ми напомня за скорошен анализ, „Избягване на дълга война“, от Самуел Чарап и Миранда Прибе от Rand Corporation. Те предложиха западната помощ за Украйна да бъде блокирана, ако страната не започне мирни преговори с Русия. Но поставиха по-малко акцент върху това какво да се прави, ако междувременно Русия продължава войната.
Наистина ли трябва да обясняваме, че мирните преговори имат някакъв потенциал само когато и двете страни искат да сложат край на войната? Просто е трудно да се преговаря, когато едната страна е агресорът, който е започнал войната. Русия би могла незабавно да спре военните действия, ако пожелае.
Да, правителство и народът на Украйна са дълбоко скептични относно мирните преговори с Владимир Путин – но не защото сме гневни, отмъстителни, упорити или опортюнистични. Ние сме решителни, защото разбираме, че ако не се бием, Русия ще продължи агресията си. Днес инвазията на Русия спира само там, където е спряна. В другите случаи просто произвежда още зверства и разрушения.
Президентът Володимир Зеленски предложи мирен план преди няколко месеца и той стана крайъгълен камък на резолюцията на ООН от 23 февруари, която беше одобрена от огромно мнозинство от 141 държави. Русия никога не е предлагала такъв план.
Все още няма нито един знак, че руската армия е готова да напусне територията ни. Напротив, тя крои планове за дълга война, заедно с шумни демонстрации на омраза към самото понятие за украинска нация. Руските военни заводи работят на три смени, денонощно, а армията продължава да мобилизира войници.
Да мислим, че можем да спрем войната, ако просто престанем да се бием, би било форма на самоубийство. Можем да си припомним, че Украйна се опита да преговаря с Русия в началото на 2022 г., изпращайки контактни групи на множество срещи, докато не стана ясно, че Путин няма желание да отмени военните си планове.
Важен елемент от всеки плодотворен разговор за мир е зоната на потенциално споразумение - комбинация от условия, които могат да се окажат приемливи и за двете страни. Докато Путин преследва целта си да унищожи Украйна, а ние преследваме освобождението на нашата земя, можем само да се питаме коя е тази зона?
Ако някой предложи отстъпки, това няма да донесе мир, а по-скоро ще узакони окупацията на украински територии, обричайки жителите в тях на безкрайни страдания. Тези, които не знаят какво правят руснаците в окупираните райони, могат да го открият в новините - зверства се случват непрекъснато.
Често чуваме аргумента, че нашите съюзници помагат на Украйна с парите на своите данъкоплатци, но ние не печелим войната бързо. Оценяваме, че тази помощ има цена. Руската инвазия обаче представлява заплаха не само за Украйна, но и за цялата демократична общност.
Цената на нерешаването на проблема сега ще бъде много по-висока. Струва си да се отбележи, че западните правителства държат над 300 милиарда долара замразени руски активи. Тъй като агресията на Русия е широко възприемана като несправедлива и незаконна, може да е логично Путин да плати за нея по-рано, отколкото по-късно.
Постоянният натиск върху Украйна да започне преговори пренебрегва реалността, че в момента няма алтернатива на съпротивата срещу Русия. Въпреки че много конфликти в историята са завършвали с преговори, погрешно е да се предполага, че това винаги е така. В много ситуации те приключват със следвоенни преговори и нито един конфликт, при който жертвата на непредизвикана агресия е сложила оръжие, не е завършил с приемлив мир за нея. Затова избрахме да се борим за свободата си въпреки всички трудности.
12:41 | 05.03.23 г.
