Русия ще увеличи ядрения си арсенал, но декларира готовност за преговори за сигурност с НАТО

Русия е готова да води преговори за сигурност със страните от НАТО, коментира руският президент Владимир Путин в петък. Същевременно той потвърди намеренията на Москва да увеличи националния ядрен арсенал.

Путин е коментирал, че Кремъл е „готов за широка международна дискусия по тези ключови, жизненоважни въпроси – както с нашите колеги в Шанхайската организация за сътрудничество, ОНД, ЕАИС, БРИКС, така и с други международни асоциации — европейски държави и държави от НАТО“, според публикация на руската държавна информационна агенция ТАСС.

„Естествено, когато са готови за това“, добавил е руският президент по време на среща с възпитаници на военните университети, съобщава CNBC.

По-рано през деня говорителят на Кремъл Дмитрий Песков даде знак, че желанието на Русия да води преговори за сигурността със САЩ конкретно зависи от едновременни дискусии за войната в Украйна.

„Ние сме отворени за диалог, но за широк, всеобхватен диалог, който обхваща всички измерения, включително измерението, свързано с конфликта около Украйна, участието на САЩ в този конфликт“, коментира Песков, също цитиран от ТАСС.

Коментарите му са свързани с възможността Москва и Вашингтон да проведат преговори за ядрените рискове отделно от разговорите за войната. От CNBC са поискали коментар от Държавния департамент на САЩ относно това дали Белият дом ще може да води преговори при тези условия.

Русия досега беше до голяма степен изолирана от ръководената от Запада дипломация за разрешаване на конфликта с Киев. Страната не беше поканена на срещата на върха в Швейцария за мира в Украйна на 15-16 юни.

Високопоставеният руски служител по сигурността Дмитрий Медведев отделно коментира, че разговорите за нов договор за ограничаване на ядрената огнева мощ със САЩ са възможни само след като Вашингтон спре доставките на оръжия за Украйна и блокира приемането ѝ в НАТО.

Москва многократно е изтъквала амбицията на Киев да се присъедини към водения от Запада военен съюз като заплаха за собствената си сигурност и това е една от причините зад широкомащабната инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Киев поиска членство, но не може да се присъедини към коалицията, докато води война.

„Всичко трябва да се развие по съвсем различен сценарий“, пише Медведев в Telegram. Този сценарий включва САЩ да навлязат в „пълна психоза“ от страх от руски бомбени и ракетни атаки. „Нека целият им елит се тревожи! Нека треперят!“, добавя той.

Перспективата за ядрена ескалация натежава върху тактическото вземане на решения от НАТО, свързани с войната в Украйна. Според Федерацията на американските учени Русия, която наследи огромното мнозинство от оръжията за масово унищожение на разпадналия се Съветски съюз, има най-големия ядрен арсенал в света.

„Ние планираме да доразвием ядрената триада като гаранция за стратегическо възпиране и за запазване на баланса на силите в света“, коментира Путин в петък. Т.нар. „ядрена триада“ се отнася до способността на Русия да изстрелва ядрени ракети от земя, море и въздух.

През февруари 2023 г. Путин спря участието на Москва в ключовия ядрен договор „Нов СТАРТ“ със САЩ, но не оттегли напълно страната си от споразумението. То влезе в сила през 2011 г. и беше удължено за още пет години през 2021 г. Договорът задължава Русия и САЩ да разположат не повече от 700 междуконтинентални балистични ракети и максимум 1550 стратегически ядрени бойни глави.

Споразумението също така предвижда до 18 годишни инспекции, които двете страни могат да извършват взаимно на обектите на стратегическите ядрени оръжия, за да проверят съответствието с договореностите.

Откакто прекрати участието си в договора, Русия отхвърля предложенията на САЩ за диалог относно контрола върху ядрените оръжия, а Белият дом подкрепя Украйна военно.

„Не виждаме ни най-малък интерес от страна нито на САЩ, нито на НАТО да разрешат украинския конфликт и да се вслушват в опасенията на Русия“, коментира руският външен министър Сергей Лавров на пресконференция през януари, припомня Ройтерс.

Путин засилва военната реторика и предупреждава НАТО за потенциала за ядрен конфликт от месеци, ако коалицията реши да приеме предложението на френския президент Еманюел Макрон за разполагане на западни войски в Украйна.