ЕС ще даде на страните членки повече гъвкавост да увеличат разходите за отбрана

Правителствата на страните от Европейския съюз (ЕС) ще могат да увеличат военните разходи, без да нарушават бюджетните правила на блока съгласно плановете за разширяване на инвестициите в отбраната.

Разходите за наемане на военен персонал и поддръжка на оборудването, които в момента се отчитат към бюджета и, съответно, дефицита на дадена страна и са стриктно контролирани от Европейската комисия (ЕК), ще могат да се разглеждат заедно с основните разходи за отбрана, казват пред Politico четирима източници – трима от национални правителства и един от ЕС.

Европа отчаяно търси начини да финансира нуждите си за отбрана, докато войната в Украйна навлиза в четвъртата си година, а президентът на САЩ Доналд Тръмп настоява страните от НАТО да увеличат разходите за отбрана до 5% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Правилата на ЕС за разходите имат за цел да поддържат националните бюджетни дефицити до 3% от размера на икономиката и публичния дълг на не повече от 60%. На държавите може да се даде повече време за изпълнението на тези ограничения, ако инвестират в отбрана. Те също могат да избегнат наказателна мярка, известна като процедура за прекомерен дефицит, ако допълнителните им разходи са свързани с отбраната, твърдят източниците на медията.

Предложената по-широка дефиниция, която все още е само една от разглежданите възможности, би била добре дошла за страни с пренапрегнати бюджети, като Италия, притисната от големи дългове, или Франция, която е вечно в преразход. Полша също е под мониторинг на Комисията за прекомерен дефицит, въпреки че харчи много за отбрана.

Планът е в дефиницията да се включат „всички увеличени инвестиции, като работна ръка или поддръжка на ново оборудване, не само покупки на оборудване“, казва един от източниците на медията.

Разширяването на определението на разходите за отбрана е втората част от извънредните мерки за засилване на военния капацитет на блока, които председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен предложи на срещата си с лидерите на ЕС в понеделник, както разкри Politico. Първата е извънредна клауза, която страните могат да задействат в случай на събития извън техния контрол. Това би им позволило да се отклонят от предварително договорените фискални пътища.

Фискално консервативните държави, начело с Германия, ще се противопоставят на тази опция по време на срещата на финансовите министри на ЕС тази седмица. Решението за разглежданите варианти трябва да бъде взето относително скоро, според представителя на ЕС, говорил пред медията.

Съществуват и опасения, че разширяването на определението за разходи за отбрана няма да е достатъчно за силно задлъжнели правителства като Италия, Испания и Франция да увеличат своя бюджет в сектора, без да правят съкращения другаде.

В светлината на миналите финансови кризи Комисията вижда реформираните си фискални правила, които влязоха в сила само преди една година, но бяха определени като твърде строги от страни като Италия и Полша, като свещени. Брюксел се опитва обаче да намери креативни решения, за да позволи повече гъвкавост.

Предложенията на ЕК ще предизвикат дебат за това от какви инвестиции в отбраната се нуждае блокът. То се разглежда и като една от малкото жизнеспособни опции за съчетаване на целите на ЕС. Високопоставен дипломат от ЕС коментира, че това е начин да се облекчат други страни в светлината на съпротивата на Германия срещу по-креативни пътища за увеличаване на разходите на ЕС за отбрана. Източникът на медията припомня и съпротивата на германския канцлер Олаф Шолц за издаване на еврооблигации за отбрана.

Страните от Източна и Южна Европа, включително Франция, могат да работят в подкрепа на промените, които Комисията обмисля, казва дипломатът. „Източните страни подчертават колко е важна готовността, а това означава разходи за транспортиране на войски и готовност за военна мобилизация“, добавя той.