Загадката на Европа: как да финансира разходите за отбрана

С война, бушуваща на източната граница на Европейския съюз, Русия представлява заплаха, а новоизбраният президент Доналд Тръмп притиска съюзниците да правят повече, блокът спешно се нуждае от жизнеспособен план, за да си подсигури стотици милиарди евро за укрепване на отбраната си, пише Ройтерс.

Макар че има широко съгласие, че Европа трябва да заделя повече, всички потенциални възможности – правителствата да увеличат националните си бюджети, страните от ЕС да вземат съвместни заеми или да се създаде нов инструмент за финансиране – идват със свои собствени предизвикателства, например фискален натиск, политическа съпротива или разходи за финансиране.

Блокът изчислява, че през следващото десетилетие ще се нужни инвестиции за 500 млрд. евро, макар че новият шеф на отбраната твърди, че те ще покрият само програмата за противовъздушна отбрана.

Андриус Кубилюс казва още, че Европа трябва да действа бързо, предупреждавайки, че до десетилетие някоя страна от ЕС може да се превърне в следващата цел на Москва след Украйна.

Ръководителят на НАТО Марк Рюте отправи призив към алианса, в който повечето страни от ЕС са членки, да възприемат „военно мислене“, подсказвайки, че трябва да увеличат разходите си от 2% от БВП на 3%, подобно на това, което иска Тръмп.

За да се постигне това, ЕС като цяло ще трябва да заделя разходи с почти 200 млрд. евро повече годишно.

Дори при по-ниска цел, между 2,5% и 3%, би била „огромно увеличение и в момента те не са го планирани“, коментира Дик Занде, сътрудник в мозъчния тръст Clingendael, който преди това е ръководител планиране и политика в Европейската агенция по отбрана.

Като се имат предвид хронично свитите бюджети на много от страните членки, само Германия сред големите икономики има възможност значително да увеличи разходите за отбрана, казват икономистите.

Франция е напът да изпълни целта на НАТО от 2%, но политическите сътресения увеличиха бюджетния натиск, което води до понижение на кредитния рейтинг. Испания и Италия вече изостават, при разходи от под 1,5%. В същото време Полша цели да похарчи два пъти повече от целта на алианса, също товарейки бюджета си.

Всички тези държави и ще спечелят от някаква форма на съвместно финансиране.

„Проблемът е, че някои държави членки са по-ограничени във фискално отношение, а други са по-далеч от военните заплахи, така че имат много по-малък стимул да се справят със задачите си“, каза Сандер Тордоар, главен икономист в Centre for European Reform. „Решаването на проблема с общи заеми позволява да се осигури обща сигурност за всички.“

Политически и пазарни предизвикателства

Ранните дипломатически разговори предлагат два възможни модела, и двата със своите недостатъци.

Единият предвижда ЕС да продава повече съвместни облигации, обезпечени със собствения му дългосрочен бюджет, подобно на фонда за възстановяване от COVID-19 на стойност 800 млрд. евро, който отпуска безвъзмездни средства и заеми на държавите членки.

Друга ранна идея е създаването на ново дружество със специална цел по модела на спасителния фонд на еврозоната – Европейския механизъм за стабилност, което да предоставя заеми чрез продажба на облигации, обезпечени с внесен и подлежащ на поискване капитал от държавите, които решат да участват.

Дори привържениците на първия вариант го смятат за трудно осъществим, тъй като ще изисква одобрението на всички 27 членки на ЕС, а и да не забравяме Германия, която се противопоставя на плановете за общоевропейски заеми. Берлин прие разходите за пандемията само като еднократно изключение и далеч не е ясно дали изборите през февруари ще променят позицията ѝ.