НАТО ще определи нови цели за разходи и оборудване за страните членки

НАТО планира да определи нови конкретни цели за това колко още танкове, самолети и други оръжейни системи трябва да произведат страните членки. Това може да наложи повишаване на целта за разходите за отбрана на страните от алианса до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), съобщава Bloomberg, като се позовава на запознати източници.

Според плана правителствата ще се изправят пред тези по-високи цели за капацитет, включително за боеприпаси, още през следващата година, според източниците на агенцията.

Приоритетите ще бъдат укрепването на противовъздушната отбрана, нападателните оръжейни системи и способностите за ядрено възпиране, според представител на алианса.

Целите ще бъдат съгласувани между външните министри и министрите на отбраната на страните от НАТО за срещата на върха, която ще се проведе в Хага през юни 2025 г. Този краен срок обаче е труден за спазване.

Според един от източниците на агенцията министрите на отбраната ще разгледат темата на срещата си през февруари 2025 г.

Членките на НАТО се ангажираха да увеличат разходите, за да се противопоставят на предполагаемата заплаха за Европа от руския президент Владимир Путин и на фона на исканията на бъдещия президент на САЩ Доналд Тръмп, който настоява членките на алианса да поемат по-голям дял от отговорностите за отбраната на региона.

В момента Организацията на Северноатлантическия пакт изисква от съюзниците да изразходват 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) за отбрана. Новите цели за капацитет могат да увеличат тази цел до 3% от БВП.

НАТО отказва да коментира, като подчертава, че генералният секретар Марк Рюте е коментирал по-рано този месец, че 2% „просто не са достатъчни“, за да се поддържат нивата на възпиране в дългосрочен план.

Рюте, бившият нидерландски министър-председател, който встъпи в длъжност през октомври 2024 г., изказа гласно за необходимостта алиансът да увеличи разходите, за да отговори на нарастващата заплаха от Путин, чиито войски нахлуха в Украйна през 2022 г. и настоява, че е в екзистенциален конфликт със Запада.

Рюте също многократно е подчертавал необходимостта от повече инвестиции в европейската военна промишлена база, като казва, че да се разчита на САЩ за отбраната на Европа е неустойчиво. Това придобива особена спешност като се има предвид изолационисткият наклон на Тръмп, който заплашва да се оттегли от НАТО, ако членките на алианса не харчат повече.

„Има пропуски в способностите, които трябва да запълним, за да можем да защитим Европа от Русия без САЩ“, коментира Армида ван Ридж, старши научен сътрудник в Chatham House. Това включва и нуждата от военна мобилност и разузнаване.

Новият комисар по отбраната на ЕС Андриус ​​Кубилиус миналата седмица предложи съвместен механизъм за заемане за покриване на военните разходи, който да бъде обезпечен срещу разходите на европейските членки на НАТО за постигане на целта на алианса. Това е част от плана на блока да търси около 500 млрд. евро за сферата на сигурността през следващото десетилетие.

„Видяхме огромно съживяване на разходите и бих очаквала, че като цяло то ще продължи“, казва Олга Оликер, директор за Европа и Централна Азия в базираната в Брюксел Международна кризисна група. „Какво ще се купи с тези пари, това зависи от държавите членки“, добавя тя.

Има големи несъответствия между разходите за отбрана на членките на НАТО. Полша например отдели рекордните 186,6 млрд. злоти (46 млрд. долара) за отбрана тази година, или 4,7% от БВП, докато Германия, най-големият доставчик на военна помощ от ЕС за Украйна, ще похарчи 2,1% тази година, или 72 млрд. евро.