Инвестиционният бум в ядрена енергия в Източна Европа набира скорост

Станислав Розман е 27-годишен инженер, когато е нает да участва в изграждането на ядрената електроцентрала на базираната в Пенсилвания американска компания Westinghouse Electric Co. LLC в бивша Югославия. Годината е 1975-та, а проектът „Кръшко“ се откроява на фона на тенденциите в комунистическия Изток, където държавите Чехословакия разработват или въвеждат в експлоатация ядрени реактори, всички базирани на съветска технология.

Макар Югославия да е част от комунистическия блок, специалният ѝ статут на член на Движението на необвързаните ѝ дава свободата да избира индустриалните си партньори.

Розман, който впоследствие оглавява АЕЦ „Кръшко“ в днешна Словения, казва, че изборът на голяма американска корпорация с усъвършенствани и изпитани реактори е бил логичен, пише Bloomberg. С времето станало ясно и че съветските реактори имат проблеми със системите за безопасност и структурни недостатъци в защитните конструкции на реакторните сгради.

Петдесет години по-късно АЕЦ „Кръшко“ продължава да работи, докато повечето от първите съветски реактори в региона вече са спрени или изведени от експлоатация. Хора като Розман, чиито правителства са заложили на Westinghouse, смятат, че изборът им се е оказал правилен.

„Имахме голям късмет“, казва Розман в интервю. Днес той е заместник-председател на надзорния съвет на централата.

Сега в Източна Европа се очертава нова вълна от инвестиции в енергийна инфраструктура. Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна ускори промяната в ядрената дипломация и индустриалната политика на региона, както и стремежа да се намали зависимостта от Москва в енергетиката.

Девет държави планират да изградят до 18 нови реактора през следващите две десетилетия на обща стойност най-малко 185 млрд. евро. В търговете участват компании като базираната в Париж Electricité de France SA и южнокорейската Korea Hydro & Nuclear Power.

Westinghouse обаче има предимство на пазар с население от 75 млн. души, чиито държави поддържат по-тесни отношения с американския президент Доналд Тръмп в сравнение с голяма част от Западна Европа.

„От геополитическа гледна точка днес със сигурност бих гледал повече към Запада, отколкото към Изтока“, казва Бранислав Щрицек, главен изпълнителен директор на Slovenské elektrárne – компанията, която управлява шестте ядрени реактора в Словакия. По думите му, „ако сме сериозни в намеренията си за декарбонизация и чисто бъдеще, ядрената енергия наистина е единственият жизнеспособен инструмент, с който разполагаме“.

Щрицек, както и Розман и други експерти, предупреждават, че регионът се изправя пред редица сериозни предизвикателства. Сред тях са недостигът на работна ръка, осигуряването на финансиране и кратките срокове, определяни от правителства, които се нуждаят от енергийни ресурси, за да поддържат икономическото си развитие.

Недостиг на доставки и специалисти

След като Русия изпрати танкове към Киев, Европейският съюз (ЕС) затегна политиката си за енергийна сигурност, като прие редица решения за възможно най-бързо прекратяване на зависимостта от руския петрол, газ и въглища, както и за намаляване на зависимостта от държавната руска корпорация за ядрена енергетика „Росатом“.

Чехия, Словакия и България вече са подписали споразумения с Westinghouse за доставка на ядрено гориво. Дори след смяната на доставчиците обаче европейските доставки на уран продължават да бъдат изложени на рискове, свързани с руските вериги на доставки, показват последните данни на Euratom. Контролирани от Кремъл компании са осигурили повече от една пета от обогатения уран, необходим на реакторите в ЕС през миналата година.

Полша официално избра американската компания за изграждането на първия си ядрен реактор малко след началото на военните действия в Украйна. България работи с Westinghouse по изграждането на два реактора AP1000. Те използват пасивни системи за безопасност, базирани на гравитацията и естествената циркулация на охлаждащата течност, които могат да функционират при авария без електричество или човешка намеса.

Словакия и Словения подготвят потенциални поръчки, посочват представители на правителствата им.

Само три държави в региона са избрали други партньори. Чехия се насочи към южнокорейската KHNP, докато Румъния подписа договор с американската Fluor Corporation и Candu Energy Inc. – дъщерно дружество на базираната в Монреал AtkinsRéalis Group Inc.

Новото правителство на Унгария преразглежда съществуващ договор с „Росатом“. Теоретично страната може да се откаже от него, преди да започне същинското строителство, но това би довело до финансови загуби.

Графика: Bloomberg

Въпреки засилената активност 78-годишният Розман не смята, че бързото и сравнително безпроблемно изграждане на АЕЦ „Кръшко“ – единствената ядрена централа на Словения, която е въведена в експлоатация само за шест години, може лесно да бъде повторено днес.

Индустриалната верига на доставки, на която се основават ядрените амбиции на региона, е подложена на сериозен натиск заради голямото търсене. Особено остър е недостигът на доставчици и квалифицирани специалисти, включително експерти по регулации, инженери, изпълнители, заварчици и монтажници със специализирана квалификация за работа по ядрени съоръжения.

Доклад на Европейската комисия (ЕК) от миналата година оценява, че до 2050 г. ще бъдат необходими допълнително между 180 хил. и 250 хил. специалисти.

Westinghouse, която възнамерява да продаде акции в рамките на потенциално първично публично предлагане (IPO) за 50 млрд. долара, признава в писмен отговор, че ключът към успешното изграждане на ядрени мощности е участието на местни доставчици и специалисти.

В основата на стратегията на компанията е „ранното ангажиране на местните компании и тясното сътрудничество с тях, за да се гарантира квалификацията им за участие в проектите“, посочват от Westinghouse. По думите на компанията усилията ѝ за локализация на производството набират скорост.

Като пример тя посочва Polskie Elektrownie Jądrowe (PEJ) – държавната компания, която отговаря за полския проект. Тя обяви началото на процедурата за възлагане на поръчки за около 30 от най-сложните и големи компоненти за ядрената част на новата централа. Става дума за оборудване с дълги срокове за производство и доставка, което трябва да бъде поръчано предварително.

Според Щрицек, главния изпълнителен директор на словашката енергийна компания, колкото повече договори подписва Westinghouse, толкова по-добри ще бъдат възможностите ѝ да преодолее „голямото препятствие“, каквото представлява недостигът на квалифицирана работна ръка.

Графика: Bloomberg

„Изграждането на няколко реактора едновременно определено е предимство, защото ви дава много по-добра възможност да създадете стабилна верига за доставки. Можете да преминете от една централа към следващата“, казва той.

Полша показва разминаването между амбициите и реалността

Разминаването между амбициите и действителността се вижда особено ясно в Полша. САЩ вече са най-големият доставчик на отбранително оборудване за страната, а Вашингтон може да изгради там и постоянна военна база.

Въпреки това са изминали вече четири години, откакто Варшава избра Westinghouse заедно с американската инженерна и строителна компания Bechtel Corporation за изграждането на първата си атомна електроцентрала, а окончателното споразумение за инженерно проектиране, доставки и строителство все още не е подписано.

Планът предвижда изграждането на три реактора AP1000 на брега на Балтийско море, като първият трябва да бъде завършен през 2036 г. Една трета от финансирането на проекта на стойност 190 млрд. злоти (50 млрд. долара) ще бъде осигурена от държавния бюджет, а останалата част, чрез държавно гарантирани експортни кредити и международни банки.

Полски екип от около 140 души води преговори с американските си партньори по договора, който е дълъг няколкостотин страници. Целта е разговорите да приключат до края на годината, а споразумението да бъде подписано в началото на 2027 г.

„Всяка дума има значение“, казва ръководителят на PEJ Марек Вощик. Той добавя, че ако целият проект не бъде завършен навреме до 2036 г., „в крайна сметка той ще струва повече“.

Забавянията увеличават цената на ядрените проекти, тъй като удължават строителството и повишават разходите за финансиране. От PEJ посочват, че се опитват да ограничат тези рискове чрез по-задълбочено проектиране и подготовка на площадката, ранна координация с регулаторните органи и поръчване на критично важно оборудване преди началото на строителството.

Според изследователи от бизнес училището „Саид“ към Оксфордския университет, които проучват мащабни ядрени проекти и поддържат база данни с информация за 370 реактора – приблизително две трети от всички изграждани досега, разходите по подобни проекти нарастват средно със 117%.

Сроковете за изпълнение се удължават средно с 65%, а 40% от проектите са изоставени изцяло, показват данните.

„Каквото и да предприеме ядрената индустрия, следват превишаване на разходите и огромни забавяния“, казва един от изследователите Александър Будзир.

„Необратим процес“

Това прави проектите уязвими към промени в енергийната политика, финансирането и политическата подкрепа – риск, с който според словашкия премиер Роберт Фицо той е напълно наясно.

Словакия е на път да се превърне в световен лидер по дял на електроенергията, произведена от ядрени мощности, след като четвъртият реактор в АЕЦ „Моховце“, проектиран по съветски модел, бъде свързан с електропреносната мрежа. Когато строителството му започва през 1987 г., американският президент Роналд Рейгън призовава съветския лидер Михаил Горбачов да разруши Берлинската стена.

Страната планира да изгради първия си реактор по американски проект в АЕЦ „Ясловске Бохунице“. Миналия месец Фицо заяви, че ще направи „всичко необходимо“, за да гарантира реализирането на проекта с Westinghouse.

Във връзка с изборите през септември 2027 г., на които според социологическите проучвания опозиционните партии имат преднина, той добави: „Дори и Антихристът да дойде след нас през септември 2027 г., това все пак трябва да бъде необратим процес“.

Макар все още да има много въпроси около проектите в региона, бизнес ориентираният подход на Westinghouse ще помогне за преодоляването на част от трудностите. Това е мнението на Петер Лишка, който е работил по изграждането и на шестте словашки ядрени блока и в момента е специален пратеник на правителството за развитието на ядрената енергетика.

„Когато има пари за печелене, американците ще направят всичко необходимо, за да сключат сделката“, казва той. „Разчитам на този американски устрем“, добавя той.