Командир от НАТО: Европа трябва да се „събуди“, за да спечели надпреварата във въоръжаването

Европа трябва да поеме повече рискове, да харчи повече, да бъде по-бърза и да намали бюрокрацията, за да спечели новата глобална надпревара във въоръжаването. Това коментира адмирал Пиер Вандие, върховен главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО по трансформацията (SACT), пред Politico.

„Европа не може да спечели бъдещата оръжейна битка с правилата, които си е наложила днес“, посочва Вандие, който пое командването в края на септември.

Препятствията, пред които са изправени европейските производители на оръжия и агенции за доставки, „могат да бъдат обобщени като прекомерно спазване. Трябва да демонстрирате, че всичко е перфектно в [оборудването], което ще доставите след 15 години, че нито един болт няма да липсва“, посочва той.

Френският адмирал се надява срещата на върха на НАТО в Хага догодина да изпрати послание до ЕС: „Ако искате да останете в надпреварата във въоръжаването, променете правилата си“.

Коментарите на Вандие са отправени в момент, в който Европа се стреми да се превъоръжи в отговор на нахлуването на Русия в Украйна. Страните от ЕС работят за увеличаване на производството на оръжия, но все още изостават много от Русия в производството на боеприпаси.

През ноември Лео Периа-Пейне, изследовател в базирания в Париж мозъчен тръст IFRI, каза пред френския парламент, че настоящите правила и разпоредби са предназначени за мирно време. В един случай предната част на бронетранспортьорите Griffon, произведени от KNDS France, Thales и Arquus, е трябвало да бъде преработена, защото фаровете са били разположени твърде високо и не са отговаряли на пътните стандарти, казва той.

Вълнението от регулациите е в по-широкия контекст на манталитета на Европа, склонен към риск, особено в сравнение със САЩ, посочва Вандие. Програмите за оръжия също са твърде бавни и недостатъчно гъвкави, казва той, като добавя, че например френските фрегати трябва да чакат години за правилни актуализации на бойния режим, докато някои американски военни кораби могат да бъдат модернизирани бързо.

Липсата на бързина и гъвкавост е "въпрос на психология. Много хора казват, че не може да се направи, законовите правила са такива, правилата на договорите са такива", коментира той.

SACT на НАТО се надява, че Европа може да се поучи от американския подход към технологиите и иновациите. „Предвид мащаба на това, което се случва в Азия“, Вашингтон ще се нуждае от силна европейска отбранителна индустрия, казва Вандие и изразява увереност, че европейските фирми могат да бъдат много повече от „просто подизпълнител“ на американските компании.

Съюзното командване на НАТО по трансформацията беше създадено през 2003 г., за да подготви алианса за бъдещето на военните действия. Седалището му е в Норфолк, Вирджиния. Откакто Париж се присъедини отново към интегрираната военна организация на НАТО през 2009 г., правилото е, че постът на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията идва от Франция. Преди да влезе в НАТО, Вандие беше заместник-началник на щаба на отбраната на Франция.

Едно от основните предизвикателства, казва той, е, че проектирането на военни операции все повече изисква синхронизиране между различни среди — земя, въздух и море, но също и космос, кибернетична и информационна сфера. Ето защо неговият приоритет за следващите няколко години е „да създаде условия за появата на система за командване с множество среди: всичко е свързано с ИТ, системите за командване и контрол, облачната обработка на нашите мрежи“.

Той също така предупреждава, че настоящите слаби места са пространството, информационните технологии и логистиката. „В космоса наистина трябва да положим големи усилия. Като цяло харчим парите си за малък брой геостационарни сателити с висока производителност и дълъг живот“, казва Вандие.

Междувременно компанията на Илон Мъск SpaceX може да изстрелва партиди от малки сателити на една ракета, която да намали единичната цена на сателит. Друга област, която има нужда от подобрение, са ИТ. „Имахме трудно време да влезем в облака“, признава той пред медията.

Една от причините е загрижеността относно Закона за облака на САЩ - закон от времето на предишния мандат на Доналд Тръмп, който дава на Вашингтон извънтериториална власт върху данните, съхранявани в чужбина от американски компании. „Днес истинският проблем е облачността“, която е предпоставка за масова обработка на данни, и изкуственият интелект, казва командирът от НАТО.

Третата област за подобрение е придвижването на войски и оборудване из континента, нещо, което е многократно пренебрегвано след края на Студената война. „Има значителен логистичен дефицит в Европа, особено по отношение на всички средства за пресичане на реки“ и логистиката на горивото, пояснява той.

Превъоръжаването, увеличаването на производството и подобряването на военната мобилност са изключително скъпи, поради което Вандие и други, включително генералният секретар на НАТО Марк Рюте и еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилиус, призовават за увеличаване на разходите за отбрана на страните членки над текущата цел на НАТО от поне 2% от БВП.

Той добавя, че разходи в размер на 3% от БВП „ще бъде целта, поставена на масата през следващите 18 месеца“. Военните разходи на страните са възлизали на 4% или 5% от БВП по време на Студената война, подчертава той.

Войната в Украйна трябва да стои в основата на увеличението на разходите за отбрана. Войната преобърна предвоенното планиране, смесицата от окопна война в стила на Първата световна война и интензивни артилерийски обстрели, съчетани с високотехнологични дронове, ракети и кибербитки, принуждава европейските военни да актуализират своите планове.

Запитан дали европейските правителства са готови да инвестират повече във въоръжените си сили, Вандие отговаря: „Това е големият въпрос“.

„Европа представлява 10% от световното население и 50% от световните социални разходи. Идва момент, в който ще трябва да си кажем, че ако трябва да се защитаваме, ще трябва да балансираме“, заключава той.