Защо Гърция е една от страните в НАТО, които харчат най-много за отбрана?

Слънчевата Гърция може да не изниква веднага в ума като страната с най-големи разходи за отбрана, но само четири съюзници от НАТО са заделили по-голям дял от своя брутен вътрешен продукт за сигурност от средиземноморската страна миналата година, пише CNBC.

Освен САЩ според оценките на НАТО в тази група влизат Полша, Латвия и Естония, които увеличиха разходите си за отбрана в отговор на руската агресия през последните години.

Междувременно Гърция е сред страните, които имат най-големи разходи за отбрана, като през 2024 г. страната е заделила 3,1% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за тази цел.

В основата на мотивите на Атина за разходите за отбрана са напрегнатите и конфликтни отношения с друга страна членка на НАТО – Турция.

Напрежение с Турция

Гърция и Турция имат „голям исторически багаж“, казва Джейкъб Киркегаард, старши научен сътрудник в института „Брюгел“.

Напрежението между двете страни датира от няколко столетия и включва война, разселване на над 1 млн. души, сблъсъци за контрола над Кипър и силен географски елемент, дължащ се на многобройните острови на Гърция, казва той.

„Имаме многобройните гръцки острови, които са много близо до турското крайбрежие и в които по принцип турците биха могли да нахлуят относително лесно“, казва Киркегаард. „Гърция традиционно поддържа... немалобройно военно присъствие на всички тези острови, а това е доста скъпо, защото трябва да имате...много гарнизони“, допълва той.

Притесненията от „турската заплаха“ са все още актуални и днес, казва Георгиос Цогопулос, старши научен сътрудник в институтат ELIAMEP. „Гърция харчи много за отбрана, за да защити суверенитета и суверенните си права“, допълва той.

Заради нестабилността в съседните страни и региони, включително Близкия изток и особено „политиката за показване на мускули“ на Турция в Средиземноморието, за Гърция е от решаващо значение да поддържа високи разходи за отбрана, казва Цогопулос.

„Гърция няма друга алтернатива освен да бъде подготвена за всички сценарии“, счита той.

Военна суперсила?

Военната мощ на Гърция има пукнатини въпреки големия бюджет за отбрана на страната, казват експерти.

Например Гърция все повече се съсредоточава върху инвестиции в сложни оръжейни системи, особено след войната между Русия и Украйна, казва Волфанго Пиколи, съпрезидент на консултантската компания в областта на политическия риск Teneo.

Но, както отбелязва той, „голяма част от тези разходи са насочени към чужбина“.

„Страната все още няма силна отбранителна промишленост и ключов приоритет за напредък е да се изгради и поддържа местна промишлена база, която да намали зависимостта от чуждестранни оръжейни доставчици“, казва Пиколи.

Военният капацитет на Гърция е преследван и от практически проблеми, отбелязва Киркегаард. Много от танковете на гръцката армия са относително стари, а военните не са обучени да използват тези превозни средства в големи формирования. Оборудването също често е разпръснато по островите на страната.

„Затова би било грешка в случая с Гърция да се приравняват разходите с военен капацитет“, казва Киркегаард.

Гърция в НАТО

В момент, когато представители на НАТО провеждат среща, нивото на разходите на Гърция за отбрана би трябвало също да засили гласа на страната сред 32-те страни членки на коалицията.

Разходите вече подобриха отношенията на Гърция с големи сили като САЩ и Франция, казва Пиколи, отчасти защото тези страни доставят военно оборудване на Атина.

„Разходите за отбрана в Гърция също функционират като инструмент за геополитическо влияние, като засилват нейната позиция и гаранции за сигурност в сложна регионална среда“, отбелязва Пиколи.

На първо място в дневния ред на срещата на върха на НАТО ще бъдат разходите за отбрана, като Ройтерс съобщава, че членовете на коалицията са постигнали принципно споразумение да увеличат целта си за такива разходи на 5% от БВП. Това включва 3,5% за традиционни разходи в областта на отбраната и 1,5% за свързани елементи като инфраструктура и киберсигурност.

Скокът до целта от 5% ще бъде много по-малък за Гърция в сравнение с много други страни, но дори Атина може да не успее да я постигне, предполага Киркегаард.

„Дали смятам, че Гърция ще е една от страните, които ще реагират особено добре на новите цели на НАТО? Не, мисля, че отговорът е не, защото по-широката промяна в нивата на разходите на НАТО се дължи на руската агресия, която, както знаете, не е основното военно предизвикателство за Гърция“, казва той.