От скорост към снаряди: индустриалният завой на Европа набира сила

Германският военен доставчик Rheinmetall води преговори с няколко страни за евентуална продажба на своето подразделение Power Systems, което доставя компоненти за граждански индустрии като автомобилната и енергийната. 

Този ход е поредната стъпка в по-широката стратегия на Rheinmetall да се изтегли от несъществени за основната си дейност граждански сектори и да се фокусира върху бързо разрастващия се бизнес в областта на отбраната.

Компанията потвърди, че се води „конкурентен процес“, в който участват няколко кандидати, след като германският вестник Handelsblatt съобщи, че One Equity Partners (OEP) е сред заинтересованите страни. 

Макар Rheinmetall да отказа да коментира конкретни кандидати, тя подчерта, че всички варианти се оценяват „с най-голямо внимание“. OEP също отказа да направи изявление.

Изпълнителният директор Армин Папергер даде ясно да се разбере през май, че Power Systems вече не е в центъра на дългосрочната визия на групата. 

През първото тримесечие на 2025 г. дивизията отчете спад в продажбите от почти 7% до 505 млн. евро и рязко понижение на оперативната печалба със 70,4% до едва 9 млн. евро, което я прави единственият сегмент на компанията с по-ниски резултати.

Стратегическата промяна на Rheinmetall е част от по-широка тенденция в Европа: ускоряващ се преход от производство на автомобили за граждански нужди към производство за отбраната. 

На фона на тежка криза в европейската автомобилна индустрия, белязана от спадащи продажби, трудности при прехода към електромобили и глобална конкуренция, производството за отбраната се очертава като спасително въже.

Големи автомобилни производители като Volkswagen, Renault и Stellantis съкращават работни места и затварят заводи. 

Излишният капацитет, спадащият износ и натискът от китайските производители на електромобили засилиха спада. 

В тази мрачна обстановка договорите за отбрана, подкрепени от инициативата ReArm Europe на ЕС на стойност 800 млрд. евро, представляват рядка и стратегическа възможност за възстановяване.

Компании като Rheinmetall са водещи в тази насока. Преобразуването на бившите автомобилни заводи в Берлин и Нойс в производствени съоръжения за отбрана, където се произвеждат артилерийски снаряди и части за бронирани превозни средства, показва как автомобилната инфраструктура и опитът могат да бъдат ефективно пренасочени. 

Партньорствата с доставчици като ZF и Continental допълнително илюстрират тази трансформация в действие.

Междувременно се обмисля неработещият завод на Volkswagen в Оснабрюк да бъде използван за производство на бронирани превозни средства Lynx на Rheinmetall.

Необходимостта от такива промени нараства. Анализатори предупреждават, че компаниите, които възприемат изчаквателен подход, могат да загубят изгодни договори в отбранителната индустрия и да рискуват да изостанат от конкурентите си, които действат по-бързо. 

Макар че промяната изисква значителни оперативни промени – преоборудване на заводи, преквалификация на работници и съобразяване с отбранителните регулации – дългосрочните ползи могат да бъдат значителни.

Rheinmetall активно търси такива възможности и извън Германия. По време на посещение в България на 26 март главният изпълнителен директор Армин Папергер заяви, че страната „трябва да бъде част от европейската отбранителна промишленост“. 

Той подчерта потенциала на българската промишленост да допринесе за отбранителната екосистема на Европа и разкри, че Rheinmetall планира да фокусира сътрудничеството си върху производството на барут.

„Сега търсим и партньори в България, които искат да растат. Целта ни е да достигнем оборот от 1 млрд. евро годишно – така създаваме хиляди работни места в страната, хората плащат данъци, а компанията също ще генерира печалба и ще плаща данъци. Това е печеливша ситуация за всички“, посочи Папергер.

На 30 април Lockheed Martin, глобалната компания за сигурност и аерокосмическа индустрия, и Rheinmetall се споразумяха да разширят съществуващото си сътрудничество. Между двамата партньори бе подписано удължаване на вече съществуващия Меморандум за разбирателство от юни 2024 г.

/БГНЕС/