"Стена срещу дронове" - как изглежда и от какво ни пази?

Този резултат е обясним - Украйна води война и защитата в течение на времето се е развила и утвърдила на няколко нива - ПВО, системи за радиоелектронна борба, мобилни групи, дронове прехващачи и т.н., обясни още украинският президент.

Украйна реално не използва системите Patriot, NASAMS, SampT или Iris-t за сваляне на дронове. Причините за това, че те като цяло са разработени за сваляне на по-големи цели - ракети или пилотирани самолети, ракетите им са дефицитни и струват милиони. Освен това тези системи са единственият шанс на Украйна да спре балистични ракети като "Искандер - М", техния севернокорейски еквивалент KN-23, който Русия получава и използва широко, или свръхзвуковите "Кинжал" и "Циркон", които редовно се появяват във въздушното пространство.

Защитите на Украйна са ограничени и от изискването да не използва западни оръжия по територията на Русия. По този начин украинските ВВС например не могат да използват западните изтребители, които получиха, за да елиминират заплахите от стратегическата руска бойна авиация, изстрелваща ракети от своя територията. Ограничение, което много вероятно и НАТО може да приложи и за себе си, за да няма ескалация на евентуален конфликт. В момента страните от организацията все още нямат решение как да реагират на навлизащи на тяхна територия дронове.

Украинският опит и приложението му в НАТО

Украинските военни използват все по-успешно своите зенитни дронове, които опровергаха първоначалния скептицизъм и показват добри резултати, както и системи за радиоелектронна борба, които да блокират сигнала на дроновете, лека авиация - малки спортни самолети с пилот и картечар, които заместват мобилните групи, станали излишни, когато Русия "качи" дроновете на много по-голяма височина. В употреба влизат и малки зенитни системи, част от тях останали от съветско време - "Тор", "Игла" и т.н., но използващи вече западни ракети.

Всъщност много експерти наричат системата за въздушна отбрана на Украйна "Франкенщайн" - съставена от различни елементи, някои несъвместими преди модернизацията им. Доскоро тя работеше много ефективно улавяйки над 90% от дроновете и голяма част от ракетите (благодарение на западните системи за ПВО и авиация), но сега успеваемостта им намалява.

Преди дни говорителят на украинските ВВС Юрий Ихнат отбеляза, че това не е изненада - руснаците тестват в реални бойни условия своите ракети и дронове, работят по траекториите на движение и сменят тактиките. На Украйна ѝ липсват достатъчно системи и радари, за да могат да защитят от повече ъгли територията си, допълни още той.

Заради тези дефицити някои от въведенията в украинските системи за защита са от типа "направи си сам" - например мобилно приложение, в което се събират данни от свидетели на полета на дронове или акустични сензори, разположени в различни зони. Дроновете се движат със скорост до около 200 км/ч, а двигателите им са много шумни.

В Европа страните от НАТО като цяло имат от същите системи за ПВО - основно NASAMS, Patriot, Iris-T, SampT, както и голяма флотилия от американски изтребители F-16 и F-35, френските Mirage и шведските Gripen, които обаче са по-скоро предназначени за борба с конвенционални цели. Техните ракети и цената на полета в пъти превишават цената на дроновете, а и ефективността им не е голяма (както се видя в Полша).

В Украйна добри показатели дават и системите Gepard, като производителят Rheinmetall направи някои подобрения след изпращането им на фронтовата линия. Вероятно този опит ще помогне и на съюзниците в НАТО.

В момента компании от военната индустрия разработват лазери, чиято цена е много висока, но реално "изстрелът" не коства нищо. Засега обаче има само прототипи, които се подготвят именно за борба с евтините дронове. Тяхното масово производство изглежда далечна перспектива.