"Стена срещу дронове" - как изглежда и от какво ни пази?

През последните седмици няколко дрона, появили се във въздушното простраство на страни от НАТО, повдигнаха нови въпроси за сигурността и начините за защита. Европейските лидери дискутираха по време на неформалната среща в Копенхаген идеята за т.нар. "стена срещу дронове", която да бъде изградена в държавите с обща граница с Русия, включително и България (с обща граница в Черно море).

От Bloomberg анализират как би изглеждала тази "стена" и срещу какво би защитавала Европейския съюз (ЕС). Най-известната в света подобна защита срещу въздушни обекти, тествана в реални условия, е "Железният купол" на Израел. Тя обаче защитава в пъти по-малка площ. Общата граница на ЕС с Русия е 2543 км, посочва Bloomberg. Изграждането на такова комплексно съоръжение би струвало милиарди и би отнело 3-4 години, изчисли министърът на отбраната на Германия Борис Писториус през септември.

Пред каква заплаха е изправена ЕС?

Няма категорични доказателства откъде са дошли дроновете, забелязани в Норвегия, Швеция, Дания и Германия, макар че канцлерът Фридрих Мерц коментира пред обществената телевизия в неделя, че подозира за това Русия, пише европейското издание Politico. Вълна от руски дронове (общо 19) влязоха в полското въздушно пространство от Украйна, но Москва го нарече просто "грешка" и неглижира ситуацията.

Най-известните дронове, които използва Русия за своите далекобойни удари в Украйна, са "Геран". Те са разработка, базирана на иранските Shahed, които Русия модернизира, боядисвайки ги в черно (за да бъдат трудно забележими през нощта, когато извършва своите атаки), направи ги по-маневрени и увеличи теглото на бойната глава.

Според украинските наблюдения бойната глава на дроновете е между 50 и 100 кг, тоест по-голяма от артилерийски снаряд, но по-малка от повечето ракети, в зависимост от отдалечеността на целите - по-голямата глава се отразява върху количеството гориво и дронът изминава по-малко разстояние. Използваните досега руски дронове могат да изминат до около 1900 км, но също така трябва да се отчете, че те не се движат по права линия, за да избегнат системите за отбрана на Украйна, и далекобойността им не може да бъде оценена съвсем точно.

Русия има своя разработка на дрон разузнавач "Орлан", който може да прекара часове във въздуха, сканирайки територията. За нуждите на фронтовата линия се сглобяват редица fpv-дронове, включително и с части от западните съюзници. Те станаха заместник на артилерийските снаряди и достигат цели на около 20 до 30 км. Тези дронове обикновено носят снаряди и могат да унищожат и бронирана машина в зависимост от уменията на техните оператори.

Москва заяви, че част от дроновете, навлезли във въздушното пространство на Полша преди няколко седмици, са "Гербер" - "примамки" за противовъздушната отбрана. Тези дронове са изработени от евтини полимери и нямат бойна глава, но на външен вид са копие на "Геран". Именно затова и руснаците неглижираха случая с навлизането на дронове на територията на Полша.

Как точно изглежда "стената срещу дронове"?

Едно от първите предизвикателства за свалянето на дроновете, и въобще за въздушните цели, е те да бъдат засечени. Затова и първата работа е изграждането на радарни системи, отбелязва още Bloomberg. Реално "стената" представлява интегрирани системи с различни сензори и радари, които да бъдат разположени по границата на НАТО и Русия от Баренцово до Черно море.

Проблемът е, че дори и най-добрите радарни системи - разработените от Rheinmetall или от Hensoldt, може и да не успеят да прехванат толкова малки и бавнодвижещи се цели като дроновете в такава голяма зона.

Ако се търси решение с голям мащаб, цената ще е непропорционална спрямо целите, от които защитава. Според анализатори това ще означава, че за унищожаването на въздушна опасност ще се прави оценка "разходи спрямо щети", като ще се налага и да се взима решение дали целта да бъде унищожена, или оставена да порази мишената си, включително причиняваща и човешки жертви.

Украйна предлага да сподели своя опит по отношение на руските дронове и нейни експерти в момента са в Дания на съвместни учения. Преди дни Зеленски отбеляза, че Русия и Украйна са в непрекъсната надпревара по отношение на новите технологии на фронта и реторично попита къде е Европа.

Как може да се противодейства на дроновете?

Съдейки от траекторията на движение към Полша през септември беше насочена вълна от 92 дрона и повечето от тях бяха свалени от украинските системи за ПВО, коментира по повод инцидента с преминалите на полска територия дронове украинският президент Володимир Зеленски.

19 преминаха защитата, а заради масираната атака в западните части на Украйна Полша вдигна бойната авиация и бяха свалени четири дрона. Имаше съобщения за разрушен покрив на сграда, за който по-късно стана ясно, че е от дефектна ракета на изтребител F-35.

(Продължава на следващата страница)