Дронове и ракети притискат НАТО към решение за небето над Украйна

Още от първите дни на пълномащабната война украинският президент Володимир Зеленски моли Запада да "затвори небето" над Украйна. Тогава страната беше под обстрела на стотици ракети. Постепенно ударите се промениха - в употреба влязоха дроновете и всяка нощ от септември 2024 година насам градовете са под обстрел. С идването на власт на американския президент Доналд Тръмп атаките станаха по-интензивни и само преди дни бяха изстреляни рекорден брой дронове - над 800, а крилата ракета "Искандер - К" удари сградата на Министерския съвет в сърцето на правителствения комплекс в Киев.

Бойната глава на ракетата не се взриви, но ракетното гориво се подпали и предизвика щети и мощен пожар на мястото, обясниха украинските военни анализатори. 

Снимка: President.gov.ua

Това е тактика на Русия и в предишни войни - в Чечня и Сирия, пише в коментар за Bloomberg бившият главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа пенсионираният адмирал Джеймс Ставридис. Военните извършват масирани бомбардировки, които не правят разлика между легитимни военни цели и цивилни населени места, като целта е да бъде пречупена волята на украинците.

Въпреки тези брутални удари НАТО отказваше да създаде зона, защитена от полети над Украйна, или дори само над западните части на страната. Причината е проста - за да бъде осъществено това, самолетите на организацията трябва да навлязат във въздушното пространство на Украйна и да отразяват дроновете и ракетите. Но при тези операции те ще бъдат цел за руската и беларуската ПВО, от която трябва да могат да се защитят, и вероятно ще се натъкнат на руски изтребители над Украйна, тоест трябва да имат готовност и за директни сблъсъци.

Опасенията, преди дронове да влетят във въздушното пространство на Полша, бяха, че подобни операции ще доведат до ескалация на военния конфликт не само в небето, но и на земята и в Черно и/или Балтийско море, както и в киберпространството. И не на последно място - заплахата за удар с тактическо ядрено оръжие, с което Кремъл редовно заплашваше, включително и европейските столици.

Но след 8 септември тези сметки могат да се променят, смята Ставридис. Тогава във въздушното пространство на Полша навлязоха 19 руски дрона, заради които НАТО вдигна няколко изтребителя и свали четири от тях. Варшава активира чл. 4 от Договора за НАТО, тоест свикване на общи консултации, а генералният секретар Марк Рюте анонсира операцията "Източен страж" и каза, че руските дронове над Полша не са "изолиран инцидент". Малко по-късно това се потвърди - румънските ВВС следиха в продължение на 50 минути дрон, навлязал в тяхното въздушно пространство.

В началото на седмицата полският външен министър Радослав Сикорский повтори искането на Зеленски отпреди години - НАТО трябва да има възможност да сваля дронове и ракети, които летят към въздушното пространство на членове на организацията дори още над Украйна. В Киев отдавна отбелязват, че това може да стане от територията на Полша, както и че няма да имат претенции за щети, причинени от паднали отломки.

Възможно ли е сега НАТО да се реши на  този ход? От времето, прекарано във въздушната база "Рамщайн" в Германия (щабквартирата на американските ВВС в Европа и Африка) адм. Джеймс Ставридис е категоричен, че организацията има капацитета денонощно да следи цялото въздушно пространство над Украйна и над Източния фланг.

След нарушаването на полското въздушно пространство (което всъщност се е случвало и преди, но за първи път изглежда целенасочено и по-масово - бел.ред.) съюзниците на Полша изпратиха и допълнителни подкрепления към Прибалтийските страни и Полша, включително и френски изтребители Rafale и Eurofighter, както и шведски Gripen.

Въпросът е дали е достигната "точката на пречупване", казва Ставридис в своя коментар за Bloomberg. Той коментира още, че САЩ са заявили готовност за усилване на натиска със санкции срещу Русия и американският президент Доналд Тръмп е поискал от Европа да се откаже от покупките на руски енергоресурси, както и че е време да бъде решен въпросът със замразените руски активи (към 300 млрд. долара).

Логично е Украйна да получи далекобойни ракети и дронове със системи за проследяване, които да бъдат изпращани към местата за производството, съхранението и експлоатацията на руските дронове, смята още адмиралът.

"Нека бъдем откровени - зона, забранена за полети, е много агресивна стъпка и действително носи риск от бъдещи ескалации. Но предвид безразсъдството, безпощадността и непримиримостта на Путин, който все по-явно игнорира дипломатическите усилия на Тръмп, стигнахме до момента, в който трябва да затворим небето над Украйна", пише Джеймс Ставридис в заключение. Според него това трябва да бъде съчетано с други инструменти - икономически и дипломатически, с което Русия да бъде отказана от опитите да окупира цялата територия на Украйна.

В едно от своите обръщения към западните партньори в първите месеци на войната Володимир Зеленски критикува остро нежеланието на Запада да "затвори небето" над страната. Един ден това ще бъде направено, но дотогава ще бъдат загубени много човешки животи, посочи той.